МИНЧО НИКОЛОВ, Институт за съвременна психология
В момента сме готови да изпаднем в много сериозна масова психоза около коронавируса. Случващото се не е за подценяване, но не бива и да се създава твърде голямо напрежение у хората.
Дали коронавирусът накара българина да чете повече произведения, свързани с болести, не мога да твърдя, но виждам циркулирането на такива заглавия, дори „През чумавото“ на Йордан Йовков - доста цитати в тази посока. Надявам се да не е обезвереност, а по-скоро идеята е да си дадем сила – в една или друга посока.
Връзката между книгите и психичното здраве е установена още в древността. Книгата може да ни помогне по няколко начина според нашия темперамент и натюрел, както и от потребностите ни и от онова, което ни влияе.
Ако ние сме четящи хора, обичаме различни текстове, различни неща, свързани с живота, с търсенето и откриването, със сигурност литературата може да е от помощ в тази посока.
Когато говорим за библиотерапия, говорим за художествени текстове, не за т.нар. литература за самопомощ, защото нямат нищо общо.
Всяка една художествена книга може да се използва за библиотерапия. Всяка друга техническа, езотерична или пък литература, свързана с философски течения, някаква школа на самопомощ, не е част от библиотерапията. Тя се опитва да помогне по друг начин.
При малкия читател библиотерапията се изразява в приказкотерапия, но тя може да се използва и при възрастни хора.
Връзката между книгите и психичното здраве датира още от времената преди Христа.
На фараонските библиотеки на Рамзес II е пишело: „Аптека за душата“. По-късно библиотерапевтичният метод се развива в множество общества – в Русия, в Америка. Ние, българите малко му бяхме обърнали гръб, малко го бяхме подценили. Защото си казваш: една книга как ще ми помогне? Напротив – една книга, ако е твоята книга и ти се ситуираш и проектираш с героя, тя може да създаде множество потенциали, множество размисли, варианти, в които ти да се преоткриеш, да се видиш под различен ъгъл и да размишляваш за себе си.
Има и форми на библиотерапия с консултанти, в групов формат и прочее. Когато сами си избираме книга, ние правим самостоятелна библиотерапия сами на себе си.
Започнахме да правим курсове в регионални библиотеки и вече има множество подготвени консултанти по библиотерапия, които абсолютно безплатно могат да съдействат на съвременния читател да потърси книга, която да е подходяща за него, спрямо неговия проблем. Без да влиза в ролята на психолог – това е много важно уточнение.
Има 15-16 библиотеки, в които има такива консултанти. За април са планирани нови обучения. Консултантите в страната са около 100. Те си имат библиорецептурници – примерни списъци.
Могат да са заглавия, които да помогнат при депресивни състояния, при самота, при раздяла, при проблеми с разбирането в семейството и редица други неща и те са много ориентировъчни. Когато дойде един човек и търси определена книга, тук вече изкуството на консултанта по библиотерапия е да направи добро диагностично интервю, да проучи какви са неговите читателски навици, читателски интереси, за да може да му препоръча книга. Както обичам да казвам: за един човек шиенето на гоблен може да е спокойствие, за друг – абсолютно довеждане до лудост. По същия начин е с книгата.
Източник: БНР
