ПЕТЪР ЧОЛАКОВ, DW

Ако следите българската политика, нейното постоянно криволичене и главоломните амплитуди, които отличават мандатите на премиера Борисов, едва ли сте останали учудени от скоростта, с която заповедта на министър Ананиев за задължителните маски бе отменена.

Израел, Австрия, германският град Йена и др. също въведоха такова изискване. Но у нас изначално беше ясно, че заповедта е трудно изпълнима, защото маски в търговската мрежа няма или трудно се намират.

Предложението всеки да си сложи по една хартиена корона на главата и да затанцува около телевизора, докато вървят новините, би имало горе-долу същия ефект като заповедта на министъра.

Дебатът за ползата от маските продължава. „За здравите СЗО не препоръчва маски”, а само за болните, подчерта проф. Мутафчийски, а доц. Мангъров  заяви: „Носенето на маска е като да сложиш решетка на прозорец и да мислиш, че тя предпазва от мухи”.

Политическа какофония

С маски, без маски - в българската политика всеки ден е първи април. Но в условията на извънредно положение и вирус, срещу когото науката засега е безсилна, този управленски стил безвъзвратно губи комедийния си потенциал. Резултатът е политическа какофония - главоблъсканица, която обърква и влудява хората.

Междувременно вицепремиерът Дончев обяви, че в случай на необходимост държавата има готовност да налага още по-строги мерки - като тотална забрана за излизане, пълна карантина за по-възрастните и хората с хронични заболявания, още по-зорко следене и т.н.

Не сме изолиран случай. На много места управляващите преяждат с власт. Реакциите им са хаотични, често противоположни. Туркменистан забрани дори да се употребява думата „коронавирус” и готви арести за хората с маски по улиците; президентът на Азербайджан Алиев използва пандемията, за да смаже опозицията. Дори стари демокрации постъпват неадекватно - Великобритания дълго време не взимаше на сериозно вируса и планираше изграждането на „стаден имунитет”…

Принципът е познат: разделяй и владей!

Въпросът сега е на кого делегираме правата си. Разнопосочните сигнали от върха на властовата пирамида подсилват паниката и спекулациите във време на тежки изпитания. Но има и друго. В нашия случай не става само дума за политическа вятърничавост, а за Макиавелизъм. Защо всъщност бе създаден втори „медицински щаб”? Защо в него бяха инсталирани критици на действията на проф. Мутафчийски, като проф. Костов и доц. Мангъров?

Вероятно премиерът и съветниците му са се уплашили, че ген. Мутафчийски може да стане много силен. Дадоха „щаб” и на проф. Костов, за да го противопоставят на досегашния. Принципът е стар и банален, но върши работа: разделяй и владей.

На тази основа апологетите на г-н Борисов вероятно се готвят да сервират кризисен пиар по време на пандемия, а шефът им - да трупа рейтинг. Как? Като ни забавлява с любимата си роля на месия-помирител.Това политическо инженерство, тези зигзази граничат с престъпна безотговорност.

Свикнахме с прекалено много „особености” на българската демокрация. Например с това, че България е република с генералско управление - президент, министър-председател, началник на щаба срещу Ковид-19: най-рейтинговите фигури у нас са все с пагони... Поне на разнопосочното политическо говорене, насърчавано от нарцисизма на една личност, трябва да се сложи точка.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...