Бъдещето на България изглежда така: едно застаряващо население без медицински лица и болногледачи, които отдавна са емигрирали в по-богати държави. Според прогнозите, през 2080 година България ще има население от едва 4,8 милиона души. Това са почти половината от близо 9-те милиона, населявали страната през 1990 година.
Така “Ди Велт” описва прогнозите за бъдещето на България в статията, озаглавена “Последният да загаси лампата”. Изданието се позовава на прогнозите на ООН, според които населението на шест държави в ЕС - трите балтийски републики (Литва, Латвия, Естония), Румъния, България и Хърватия, ще се срине наполовина до 2080 година в сравнение с 1990 година. Шестте държави са заплашени от изчезване, пишат от “Ди Велт” и допълват, че те са изгубили 20% от населението си от промените насам.
Емиграция и почти никакви имиграция
Няколко са проблемите на източноевропейските държави, които водят до липсата на демографски прираст. Едната, разбира се, е бедността, която мотивира големи групи от населението да търсят реализация в по-богати страни. Другата – липсата на имиграция. “Ди Велт” отбелязва, че от една страна, държави като България и Румъния, заради ниския си стандарт, не са толкова привлекателни за мигрантите, колкото други европейски държави. От друга страна, обществата в Източна Европа не искат мигранти.
“Много е трудно да се прекъсне това развитие”, казва Дмитри А. Жданов, шеф на лабораторията за демография в германския институт “Макс Планк”. Според него, тези държави трябва да предложат на населението си “това, което западните държави предлагат”. За момента подобно развитие изглежда невъзможно. Затова някои от социолозите очакват обезлюдяването на тези страни да продължи.
Никоя държава не е загубила толкова граждани, колкото Румъния. По данни на Евростат, 600 хиляди румънци на възраст до 19 години живеят извън страната. През 1990 година населението на Румъния е било 23,5 милиона, а сега е малко над 19 милиона. Спадът е с около 20%, колкото е и в България.
Ниска продължителност на живота
България, Латвия и Румъния продължават да са държавите с най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз, което допълнително допринася за стопяването на населението. По данни от 2018 година българите живеят средно 75 години, латвийците 75,1, а румънците 75,3. Средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81 години. Испания и Италия са водещи по този показател – съответно 83,5 и 83,4 години.
Коронавирусът прибра източноевропейците, но временно
Чрез различни механизми засегнатите държави се опитват да ограничат спада на населението. Унгария се концентрира върху изграждането на емоционална връзка с родината и разпалването на патриотични чувства у хората. Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които разполагат с повече средства, отделят и големи суми за материално стимулиране на родителите. В изброените държави проблемът с прираста също е налице, макар и не в мащабите на балтийските страни, България, Румъния и Хърватия. В Унгария през 2019 година се прибраха повече хора (23 000), отколкото емигрираха (21 000). Раждаемостта също се повиши, но тенденцията за спад на населението все още не е преодоляна.
Коронавирусът създава временна и по-скоро илюзорна представа, че много от живеещите в чужбина се прибират обратно. Това вероятно ще продължи само докато ситуацията се нормализира, прогнозират от “Ди Велт”.
