НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

БНТ и Нова се опитват да „хванат вятъра“. В репортажите и предаванията им сякаш нещо се е „пропукало“ и през процепите от светлина се виждат за пръв път и част от протестиращите, и част от техните искания. Колкото да не без хич. Колко мило и професионално! И колко тъжно късно и престорено!

Гласовете на някои от водещите по тези две „национални“ телевизии от вчера вече са „по-уверени“ и въпросите им са по-смелички. Даже Бойко Василев снощи в „Панорама“ трепкаше с по-различен от обичайния си патос, който иначе винаги е правилен и проправителствен. А останалата сама в студиото на „Панорама“ след края на предаването и отскоро бутана много напред Деница Сачева е най-красноречивата гледка. Сама в студиото и камерата високо над нея.

За Нова тв нямам никаква надежда. Там командите ще продължат да са отчетливи, господарски и мимикриращи.

По-интересен ми е Емил Кошлуков. Простете ми за сравнението, но този някогашен студент, който от трийсет години се изживява като най-младия партизанин, на когото е позволено всичко и на когото се полага всичко, сигурно би искал да вземе завоя. За него, поне доколкото съм наблюдавал политическите му изяви, основни са били политическият рекет, личната изгода и конюнктурата. Ролята му на шеф на БНТ е комисарска и далеч надхвърля неговите „художествено-творчески“ възможности. Но пък как ласкае егото му.

Тук само ще вметна, че неговата оставка като Генерален директор на БНТ е неизбежна и наложителна. Но не мога да си затворя и очите за факта, че мнозина, подписали петицията с искане за неговото отстраняване, са несменяеми любимци на властта и на самата БНТ. И като гледам нечии имена, ми иде едновременно и да плача, и да се смея.

Срам ме е за сегашния „облик, съдържание и поведение“ на БНТ и Нова. За Канал 3 въобще не ми се говори.

И все пак накрая ще кажа – който се опитва да хване вятъра, трябва да знае, че вятърът винаги ще мине през пръстите му.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света.”

Стив Маккуин, американски актьор, роден на 24 март преди 95 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...