ТЕОДОР УШЕВ, "Фейсбук"

Държавата е в ступор. Никога не съм виждал хората толкова страхливи и уплашени. Повсеместно хората не смеят да поемат каквато и да е отговорност. Вертикалната структура масово води до един и същ отговор - да каже началството! Чувам го всеки ден.

От администрацията до келнерите и шофьорите на такси. "Не мога да поема отговорност". За последен път го чух днес, на плажа. Щом и спасителите ги е страх и се оправдават с "Да каже началството", значи работата с робския манталитет и страха е отишла много, много далеч. Хората ги е страх - да не загубят работата си, да не бъдат уволнени. Хората не работят - те изпълняват. Чакат да им "кажат".

Видно е, че тенденцията през последните години е била - да уволняваме смелите, тези, които поемат отговорност, работещите и да назначаваме послушни некадърници и връзкари. Които чакат "Да каже началството". Което пък чака да му се обадят отгоре. Страх и повсеместно сервилничество.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков