ТЕОДОР УШЕВ, "Фейсбук"

Държавата е в ступор. Никога не съм виждал хората толкова страхливи и уплашени. Повсеместно хората не смеят да поемат каквато и да е отговорност. Вертикалната структура масово води до един и същ отговор - да каже началството! Чувам го всеки ден.

От администрацията до келнерите и шофьорите на такси. "Не мога да поема отговорност". За последен път го чух днес, на плажа. Щом и спасителите ги е страх и се оправдават с "Да каже началството", значи работата с робския манталитет и страха е отишла много, много далеч. Хората ги е страх - да не загубят работата си, да не бъдат уволнени. Хората не работят - те изпълняват. Чакат да им "кажат".

Видно е, че тенденцията през последните години е била - да уволняваме смелите, тези, които поемат отговорност, работещите и да назначаваме послушни некадърници и връзкари. Които чакат "Да каже началството". Което пък чака да му се обадят отгоре. Страх и повсеместно сервилничество.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.