НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Това, което стана днес по обед в София, не е Вселенски гербаджийски събор, не е нито партийна конференция, нито събрание дори. Това е седящ митинг за лична психична употреба. На заминаващия си и объркан Вожд му е нужна публика на живо. Нужни са му възгласи :"Бойко, Бойко" и отчаяни викове :"Не, никога!" на намеците му за оставка. Намеци с половин уста обаче.

Едно голямо Нищо беше днешното Нещо.

Голямо Нищо плюс привикан партиен елит в обедната почивка.

Майко мила, какъв елит! Майко мила, какви коалиционни партньори!

Гротеска, разпад, безизходица...

Имах чувството, че някой на пожар е събрал "момчетата от махалата", защото на улицата са обидили главатаря. Валери Симеонов, Каракачанов и страдащият шеф на СДС допълваха арената с мъка и тъга.

А случилото се с битите и преследвани журналисти и протестиращи е рентгенова снимка на мисленето и действията на тези същества - те това са правили винаги - да мачкат и да бият.

Аз обичам хората! - Това каза Борисов. Не, този "красив ум" обича хората да го обожават, а той да благоволява това.

И да пътува с джипката из времето все по-далече и по-далече.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително.“

Алберто Моравия, италиански писател, роден на 28 ноември преди 116 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие