НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Живея срещу психиатрията на четвърти километър. Наблизо има кръгово движение и колите се въртят и изчезват в различни посоки.

Само една джипка се върти от месеци и обикаля в кръг. Където и да ходи джипката на Властта, все в кръг се върти. А в нея един Транспортер се мъчи да оцелее – и той, и пратките му, и умственият му багаж.

От време на време този мощен Транспортер качва в джипката политически стопаджии – я министри, я Нанков, я мисирки.

И пътуват джипката и човешкият материал в нея и въртележката няма край.

Какво ще стане ли? Не знам. Но гледам през прозореца към психиатрията и ми се струва, че София се върти, България се върти и на мене ми се завива свят..

А Транспортерът така и не ще спре джипката и да слезе от нея.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков