НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Някога ние от СДС за друго може и да не успявахме да „размажем“ противниците ни от БСП (к) – нали така ги наричахме тогава, но на митинги и срещи с избирателите просто ги правихме луди и ги изкарвахме некадърни за това, че причиниха на България 10 милиарда дълг и така докараха държавата до катастрофа.

А ето, че само днес властта натовари нашите внуци и правнуци с цели 5 милиарда дълг, с което вече завършва третата и навлиза в четвъртата десетица на милиардите дълг!

Уважавана ФБ-приятелка напомня, че „Орешарски като искаше да изтегли кредит от 1 милиард, цялата герберска опозиция тогава зави на умряло как и внуците ни щели да го връщат“, а за голяма част от нас, остканалите, Орешарски бе комунист до мозъка на костите си и същий злодей!

Логичен е въпросът:

Защо при бюджетен излишък се взима пореден и грамаден нов заем?

Отговорът е очевиден и очеваден:

Такава е цялата същност на управлението на тази власт:

Настоящето е ипотекирано, бъдещето е капарирано.

Учените казват, че ако на крачето на умряло жабче се пусне слаб ток, то мръдва. На народа ни с дълга му правят истинска вивисекция, пускат му конска доза електрошок, но той не помръдва дори. Народът ни спи, дреме, безотговорно и безхаберно оставил гражданското общество на произвола на съдбата - да си протестира вече трети месец без неговата подкрепа. 

Нашият народ е по-умрял и безжизнен и от умрялото жабче.

Някога един нестандартен, странен, необичаен и малко сякаш изместил центъра добър човечец и верен седесар чичо Гришата казваше:

- Станат ли властите айдуци, оправия ще има само ако хората станат хайдути!

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...