Столичният зоопарк през 1890 г.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Новините у нас са все по-лоши и тъжни, но една от тях се оказа и малко смешна.

Тези дни Столичната община, управлявана мъдро и компетентно вече толкова години от г-жа Фандъкова, се похвалиха с нов голям успех. В столичния зоопарк са били изградени цели 50 нови клетки за 50 маймуни.  И то не за прости шимпанзета, а за отбрани примати от 10 редки породи, сред които: кралски макак, павиан, лемур, ханумански лангур, мармозет...

За тази благородна акция Общината е заплатила от нашите данъци (поне по документи) скромната сума от 1,6 милиона лева. Простата сметка показва, че за клетката на една маймуна са похарчени само... 32 хиляди / 32 000/ лева.  

От тази нелепа история се възмути известният журналист и екс депутат г-н Венцислав Лаков. Коментираха я и някои медии, разбира се, по- обективните.

По този повод си спомних за скорошно изказване на известна тв водеща, според която преди „ерата Борисов” София била „просто едно село”, а сега в безспирен възход!  Да, това, наистина, се вижда от всички. София наистина „цъфти и върже”, виждаме го. Виждаме и колко ни струва...

Да не говорим колко пенсии или минимални заплати са дадени за клетката само на една маймуна. Някъде прочетох, че в Швейцария минималната заплата била 5400 евро. Само десет пъти повече от нашата. Е, нека да не се сравняваме с швейцарците, няма да ги стигнем и след 200 години.  Макар да бяхме преди войната „Швейцария на Балканите”. Да стигнем поне пенсиите на гърците, сърбите, румънците, та дори и на косоварите...

А за маймуните, какво да кажем? Станахме маймуни, макар на герба и на знамето ни да има лъв... 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция