ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, "Фейсбук"

Да, няма как страни, народи и хора, неизживели своето Просвещение, да разберат карикатурите в CHARLIE HEBDO и Франция. Проблемът е, че съвременният глобален свят е наблъскал тези два свята като пътници в претъпкана маршрутка...

Не знам дали Франция трябва да "прояви мъдрост и да се сниши".

Знам, че, ако го направи, няма да е Франция. И Европа няма да е вече Европа.

Европа не е пачки Евро, както си мисли вождът на племето ви.

Европа е тъкмо свободата на изразяване, правото да богохулстваш, в най-широкия смисъл, без да бъдеш наказан за това.

Ние живеем в сумрака на периферията, в който нещата не са така категорични. Това състояние е ясно описано във фейсбук статуса на вожда ви.

Не трябва да допуснем да прекосим границата и да се озовем от другата страна.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция