ХРИСТО КОМАРНИЦКИ, "Фейсбук"

Да, няма как страни, народи и хора, неизживели своето Просвещение, да разберат карикатурите в CHARLIE HEBDO и Франция. Проблемът е, че съвременният глобален свят е наблъскал тези два свята като пътници в претъпкана маршрутка...

Не знам дали Франция трябва да "прояви мъдрост и да се сниши".

Знам, че, ако го направи, няма да е Франция. И Европа няма да е вече Европа.

Европа не е пачки Евро, както си мисли вождът на племето ви.

Европа е тъкмо свободата на изразяване, правото да богохулстваш, в най-широкия смисъл, без да бъдеш наказан за това.

Ние живеем в сумрака на периферията, в който нещата не са така категорични. Това състояние е ясно описано във фейсбук статуса на вожда ви.

Не трябва да допуснем да прекосим границата и да се озовем от другата страна.

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...