ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Прочетох, че бившият министър на културата, а сега председател на комисията за медии и култура Вежди Рашидов се е изказал в телевизионно предаване по повод писмото за ОСТАВКА, подписано от над 1200 души, свързани с културата, интелектуалния труд и образованието. Нарекъл е мои колеги, съмишленици, а и немалко мои приятели в този списък “пълнеж”. Не намирам думи да изразя отвращението си от това изявление.

По мой адрес Рашидов е казал следното:

“Карабашлиев ли беше това момче… В Брюксел го предложих там на Кристалина да го наградят, нали се връща от Америка, а който се връща от Америка, ние много го тачим. Дадох му коктейл в една банка на представянето на книгата му в Брюксел. Сигурно сега това е форма на благодарност.”

От малки са ни учили, че “по-умният отстъпва” и затова би било редно да подмина с мълчание и тази, както много други клевети по мой адрес през годините. Но мисля, че тази глупава мантра ни е докарала на този хал. А и човек, за едната си чест живее, затова ето и някои факти:

1. Моето гостуване в Брюксел през 2012 беше по покана на Постоянното представителство на България в Брюксел, а не от Министерство на Културата.

2.  Моето гостуване беше НЕ за представяне на “книгата ми” (коя точно книга?!), а по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост 24-ти май!

3. Награда от Кристалина Георгиева не съм получавал. Не съм получавал и хонорар.

Ето и част от самата покана:

“Затова вярваме, че точно в деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската култура и духовност ще можем да ви посрещнем в Брюксел. Десетки и без преувеличение стотици млади и способни българи, които работят в европейските институции, несъмнено ще се радват точно на такъв разговор, с концерт и с изложба да свържат сърцата си с България на светлия за всички ни ден. Моля да ми кажете дали приемате искрената ни покана? Имате ли възможност да пътувате през май и да дойдете в Брюксел?”

Та, факт е, че през 2012 гостувах в Брюксел и изнесох беседа по повод 24 май. Беше изключително зареждаща среща със сънародници от Постоянното представителство на България — четящи, интелигентни и свестни хора — с една дума “пълнеж”.

На самата среща, мисля, че Рашидов не се появи. Дойде на последната част — “коктейла”.

 

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

Ясунари Кавабата, японски писател, роден на 11 юни преди 127 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти