НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Усещам как само след дни отново ще изгрее образът на Спасителя в НОЩ-та. И той ще е с генералска звезда на пагона отново. И както преди десетина месеца ще е суров, но справедлив. Защото ни беше казал: „Яко ще се мре“, но ние не му повярвахме и живяхме още едно лято.

А Мангъров – о, той трябва да бъде сатанизиран. И затова днес най-тиражният НОЩ-ен вестник го нарече „маниак“, „касапин“ и „пумпал“. Мангъров трябва да бъде разпнат на Ковид кръста като един от разбойниците, неповярвали в НОЩ-ния спасител.

Дами и господа, върви невиждана по наглостта си операция за измъкване от отговорност на Властта и пускане на димни завеси от всякакъв вид.

Нали знаете, че октоподът, когато го притиснат и почувства опасност за себе си, пуска мастилена течност във водата и се надява да изчезне в тази мъгла.

Така е и сега с коронавируса. Тези, които се провалиха, искат да провалят усилията ни да бъдем достойни и честни хора, които гледат с очите си, мислят с главите си и назовават нещата с истинските им имена.

И затова ще кажа – тези години са изгубени години за образованието, за икономиката, за културата, за психиката ни и най-вече за морала. Мастилената течност на октопода разми всички граници.

И искам да кажа още:

Тези години ни връщат назад като общество и като демокрация.

Тези години ни правят плахи, беззащитни и зависими – правят ни пластилин. Не глина и дух, а пластилин. Това ставаме.

Тези години са години на лъжи, на безмерно забогатяване и на пълно отсъствие на световни лидери. В мастилената мъгла обаче палячовците не личат толкова.

Тези години са години на Великите Географски Неоткрития. Каквото е било открито, сега го закриваме. И като закрием всичко, а това вече го правим, тогава ще дойде Спасителят в НОЩ-та и ще накаже и Мангъров, и опозицията, и Отровното трио, и протестиращите, ще накаже неверниците в Бог Ковид.

И ще грее звездата му от пагона и екрана, и над България ще се възцари вечна карантина и тишина.

И в света ще е същото.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.