НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Усещам как само след дни отново ще изгрее образът на Спасителя в НОЩ-та. И той ще е с генералска звезда на пагона отново. И както преди десетина месеца ще е суров, но справедлив. Защото ни беше казал: „Яко ще се мре“, но ние не му повярвахме и живяхме още едно лято.

А Мангъров – о, той трябва да бъде сатанизиран. И затова днес най-тиражният НОЩ-ен вестник го нарече „маниак“, „касапин“ и „пумпал“. Мангъров трябва да бъде разпнат на Ковид кръста като един от разбойниците, неповярвали в НОЩ-ния спасител.

Дами и господа, върви невиждана по наглостта си операция за измъкване от отговорност на Властта и пускане на димни завеси от всякакъв вид.

Нали знаете, че октоподът, когато го притиснат и почувства опасност за себе си, пуска мастилена течност във водата и се надява да изчезне в тази мъгла.

Така е и сега с коронавируса. Тези, които се провалиха, искат да провалят усилията ни да бъдем достойни и честни хора, които гледат с очите си, мислят с главите си и назовават нещата с истинските им имена.

И затова ще кажа – тези години са изгубени години за образованието, за икономиката, за културата, за психиката ни и най-вече за морала. Мастилената течност на октопода разми всички граници.

И искам да кажа още:

Тези години ни връщат назад като общество и като демокрация.

Тези години ни правят плахи, беззащитни и зависими – правят ни пластилин. Не глина и дух, а пластилин. Това ставаме.

Тези години са години на лъжи, на безмерно забогатяване и на пълно отсъствие на световни лидери. В мастилената мъгла обаче палячовците не личат толкова.

Тези години са години на Великите Географски Неоткрития. Каквото е било открито, сега го закриваме. И като закрием всичко, а това вече го правим, тогава ще дойде Спасителят в НОЩ-та и ще накаже и Мангъров, и опозицията, и Отровното трио, и протестиращите, ще накаже неверниците в Бог Ковид.

И ще грее звездата му от пагона и екрана, и над България ще се възцари вечна карантина и тишина.

И в света ще е същото.

 

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 227 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Как миналото спъва настоящето (ревю)

 

„Драмата“ смесва политически коментар, романтична комедия и психологически трилър по начин, който на теория не би трябвало да работи.

Били Айлиш по пътя към славата

Прави впечатление колко деликатно Камерън предразполага Айлиш към откровения – за това, че не разчита на сексапила си, но като млада жена не може да носи дрехи, които я карат да се чувства некомфортно...

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…