ЛИЛИЯ ДИМИТРОВА, БНР

Целият свят е сцена, а всички ние сме актьори на нея - може би това прозрение на великия Уилям Шекспир обяснява защо пандемията от новия коронавирус засегна най-силно сферата на културата и изкуството. Още с пещерните рисунки хората са показали, че имат нужда не само от храна за тялото, но и за душата си. Затварянията заради коронавируса обаче поставиха на колене актьори, музиканти, художници, режисьори, скулптори, музейни работници. Във Франция през седмицата дори се стигна до протест на стотици хора на изкуството, които заявиха на властите, че със затварянето на театрите, кината и концертните зали ги обричат на бавна смърт. Не може да се отнасят с нас като с магазините и стоките не от първа необходимост, протестира режисьорката в театър „Льо петит лодж“ Мелиса Рохо. 

„Културата, кината, театрите - всички сме в една лодка. В момента хората имат нужда да се посмеят, да забравят ежедневието. Именно това предлага културата - музеите, кината, театрите. За съжаление не можем да отворим и да помогнем на хората поне за малко да избягат от проблемите“. 

Положението в Холивуд също не е никак розово. Блокбъстърите за милиарди долари бяха надвити убедително от злодей, който изобщо не стигна до големия екран - Covid-19. Премиерите на почти всички големи холивудски продукции бяха отложени. Пускането на най-новата лента за Джеймс Бонд беше преместена два пъти и все още не е ясно кога ще излезе. Игралната версия на Мулан на Дисни беше пусната в стрийминг платформата на студиото, а „Топ гън: Маверик“ още не е излетял за никъде. 

Студията не искат да жертват филми за милиарди по време на пандемията, обяснява холивудският филмов критик Фил Халиган. По негови данни лентата за агент 007 „Смъртта може да почака“ струва на студиото 1 милион долара лихва месечно. Така че те могат да си върнат парите за продукцията, само ако филмът излезе по кината. Едно от възможните решения е тактиката на Уорнър Брадърс, които решиха от следващата година да пускат всичките си филми на стрийминг едновременно с премиерата им на големия екран. Така киноманите ще могат да гледат научнофантастичния епос „Дюн“ и продължението на „Матрицата“ едновременно у дома и в киносалона. 

Според майстора на филми на ужасите Джейсън Блум бизнесът върви към безвъзвратна промяна.

„Какво направи Covid? Това, което иначе се случваше за пет-осем години. Той ускори и сега се случва за десет месеца. Огромна част от властта и контролът се прехвърли на стрийминг платформите и нещата за кино прожекциите драстично се промениха. Аз съм от хората, които ще се втурнем към киното в момента, в който може. Но смятам, че това, което ще гледаме в киното, как ще го гледаме, по колко време ще се прожектира даден филм - ще се промени“. 

Това не е краят на блокбъстърите, категоричен е Блум и добавя, че Холивуд произвежда предимно касоразбивачи - около 95% от приходите в кината са от тях. Но бъдещето определено принадлежи на стрийминг платформите. Преди Covid в Холивуд гореше само една стая, но пандемията подпали цялата къща, казва Блум. Още масло в огъня наля платформата Нетфликс, след като съобщи, че премиерата на комедия с Дженифър Лоурънс и Леонардо ди Каприо ще е ексклузивно на стрийминг. Затова и студиата трябва да се преориентират и да се опитат да извлекат най-доброто от двата свята, смята Блум.

Слаба надежда за възраждане на киноиндустрията идва от Азия, където кината отново заработиха и няколко филма отбелязаха прилични приходи. Там се очаква и премиерата на „Жената чудо“, дори цяла седмица преди първата прожекция в Съединените щати. Холивуд досега гледаше с неохота на азиатския пазар поради опасенията от пиратство. Но с оглед на загубите, които търпи, ще трябва да преглътне гордостта си. 

Голям принос за възобновяване на работата на снимачните екипи имат специалистите по компютърни ефекти като Франк Патерсън. Въпреки че те оскъпяват продукциите с цели 20%, е по-добре да се снима филм.

„Преди се случваше да снимаме с 200-300 статисти, но днес това няма как да се случи. Как тогава да заснемем масовите сцени? Използваме реални хора с виртуални, за да стигнем до същия резултат. Подобни промени бяха жизненоважни, за да подновим работа“. 

Много театри също се ориентираха към излъчване на представленията си онлайн. Това засега е единственият начин да дадем на публиката радостта и вълнението от театралната пиеса, казва Лиса Бъргър, режисьор на британския народен театър.

Музикалната индустрия също не беше пощадена от коронакризата, дори напротив. Всички концерти бяха отменени заради невъзможността да се спазва социална дистанция. Отпадна и провеждането на престижния певчески конкурс „Евровизия“. Австралийски компании организираха автоконцерти. Хората се забавляваха в собствения си автомобил, а вместо аплодисменти, натискаха клаксоните на колите. Музикалният канал MTV добави две нови категории за годишните си награди свързани с коронакризата - най-добро изпълнение в карантина и най-добър домашно заснет видеоклип. Според авторката на независима музика Арло Паркс изпълнителните са все по-изобретателни в намирането на начини за изява. Други - като холандския диджей Оливър Хелденс, се приспособиха бързо към новия начин на живот. Той е номер осем в световната класация на диджеите за 2020. Хелденс използва затварянията, за да създава музика и пуска своите сетове онлайн. Така продължава да поддържа връзка с почитателите си, а и самият той има занимание. 

Музеите, които също бяха принудени да затворят врати, търсят варианти да компенсират загубите си. Най-известният музей в света Лувъра реши да продаде на търг време отблизо с картината на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“. Победителят в търга ще може да се наслади на известната творба отблизо и без обичайните тълпи в музея. Това ще стане по време на годишната инспекция на шедьовъра, когато той се изважда от стъклената витрина, в която е изложен. Сред късметлиите да присъстват на уникалното събитие през последните години са само световни лидери. Освен това предложилият най-висока сума ще може да се разходи на покрива на Лувъра, откъдето се разкриват панорамни гледки към Айфеловата кула и катедралата Нотр дам. 

За галериите, едно от местата, които много трудно ще преместят работата си онлайн, годината също беше пагубна. Алекс Гартенфийлд, галерист от Маями - една от най-оживените културни дестинации в Съединените щати, споделя колко е трудно, но все пак има надежда: 

„Изкуството трябва да се види на живо. Видеото е чудесен начин и неизчерпаем източник, но нищо не може да сравни с влизането в галерията и взаимодействието с една скулптура с човешки размери. През 2020-а сме свидетели на едно капсулиране в местното и концентрация на инвестиции от институции и хора около нас. Така че е освежаващо ново преживяване“. 

Ако трябва да се перифразира друг гениален автор - Радой Ралин, „светът е оцелял, защото се е смял“, а също така рисувал, чел, гледал филми и слушал музика. Ще оцелее и сега, благодарение на изкуството. 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.