Карикатуристът Чавдар Николов разказа пред Радио София за истинния поглед на хумора във време на дезинформация и хибридни войни.

„В началото на промяната карикатурата беше като пълноводна река, страшно много се използваше. И имаше много хора на възраст, каквато вече съм и аз, които по това време решаваха, че животът им е минал ей така, без да се изразят и те почнаха да рисуват карикатури“, сподели той и допълни, че постепенно са отпаднали ентусиастите и са останали само тези, които са влюбени в жанра.

 Николов каза, че в края на 90-те някои вестници са започнали да избират по един политически карикатурист и вече не е имало място за всички рисуващи.

 „Сега вече няма място и за тези, които сме налудничаво избрали карикатурата да се занимаваме, защото се  оказа, че карикатурата е таралеж в гащите на всеки издател“, заяви Николов. След като напуска медията в която работи, той се обединява с други художници и създават хартиено издание, защото са решили, че не може да отстъпват от нещо, което е важна част от журналистиката.

Той казва, че в момента има страшна поляризация на мненията по отношение на войната в Украйна и той и неговите колеги са постоянно заплашвани с нещата, които са се случили на „Шарли Ебдо“, което е много нелепо и крайно. Освен това, Николов цитира Анибале Карачи, според когото „Пътят по който постига истината карикатурата е перфектната деформация“.

 „Изглежда това налива малко масло в огъня много да не са съгласни с нас, защото карикатурата всъщност може и да обижда. Тя си служи с такива хиперболи, метафори, понякога с крайна ирония, сатира, така че това може да обижда и такива случаи има“, допълни Николов. Той каза още, че:

 „За хумор досега нямаме осъдени карикатуристи, или пък убити карикатуристи. Имаме такива за сатира“.

Николов сподели, че е член на Асоциацията на френските карикатуристи и те се събират на митинг в Южна Франция след клането в „Шарли Ебдо“ в знак на съпричастност и подкрепа.

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

Ясунари Кавабата, японски писател, роден на 11 юни преди 127 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти