Хамед Абдел-Самас (43) е германски публицист, роден в Египет. Син е на имам сунит. Емигрира от родината си на 23 години. През 2013 г. получава фатва заради израза „религиозен фашизъм”, в който обвинява исляма. Оттогава няма постоянен адрес и е охраняван от полицията. „Мохамед. Равносметка” е новата му книга. Интервюто е публикувано в австрийския вестник „Die Presse”. 

-----------------------------------

Каква равносметка правите на пророка Мохамед? 

- Смятам, че е отговорен за много проблеми в ислямския свят. Нарцисизмът, параноята, безкритичността, насилието, тероризмът са вдъхновени от Мохамед. Също пренебрежението на мъжете към жените, на мюсюлманите към останалите религии, разминаването със Запада. Мохамед е бил болен визионер. Водил е войни, насърчил е избиването и заробването на евреите в Медина. Той трябва да бъде разглеждан като човек с качества и недостатъци. В книгата си аз осветлявам недостатъците му. 

Защо подхождате сатирично към Мохамед?

- Добре е да се публикува много сатира за него. Тогава мюсюлманите ще разберат, че не могат да изискват нищо от 6-те милиарда немюсюлмани на земята, че пророкът им не е недосегаем. Карикатурите на „Шарли Ебдо” са дар за мюсюлманите, за да се научат да понасят критика. 

Смятате ли, че книги като вашата и карикатурите на „Шарли Ебдо” ще накарат ревностните мюсюлмани да се замислят и да разсъждават?

- Пуснах съдържанието на книгата ми на арабски в YouTube и получих 1 млн. кликвания – това е сензация. Много млади хора в арабския свят разбират, че има нещо сбъркано в религията им. Че този терор има исторически и религиозни корени. Те не се задоволяват с постулата, че това нямало нищо общо с исляма. Те искат да разберат как ислямът е свързан с терора. И аз им казвам: Всичко идва от Мохамед. 

Нищо не се знае обаче за критиците на исляма, които вие подкрепяте. 

- В историята на ислямския свят е имало много такива, както и атеисти. Те все още не могат да се обединят, тоест не са стигнали до Просвещението. Засега аз принадлежа към малцинство и затова постоянно живея в опасност за живота. Ако бяхме повече, нямаше да ми се налага да се крия. Става дума за битка на култури вътре в самия ислям. 

Какво ще остане от исляма, ако мюсюлманите се дистанцират от Мохамед? Той е основател на религията и минава за пророка на Аллах.  

- Ясно е, че няма да има ислям в традиционния смисъл на думата, ако Мохамед се разглежда като човек, който е направил много грешки, и ако се сбогуваме с идеята, че Коранът съдържа думите на Господ. 

В Европа вече живеят много мюсюлмани, с бежанската вълна нахлуват още стотици хиляди, дори милиони. Как трябва да реагира Европа? 

- Разочарован съм, че политиците използват като партньори за преговори само консервативните ислямски съюзи, дори сега, в бежанската криза. Тези организации изискват грижи за бежанците и обвързват това с финансиране. Така бежанският проблем се ислямизира. Също и интеграцията. 

Проблематично е и как в Европа се приема критиката на исляма. Неприемливо е тя да се смята за расизъм и ислямофобия. Тези понятия са опасни. Аз не клеветя никой мюсюлманин, като казвам, че Мохамед е бил нарцистичен, параноиден и нетърпящ критика. Или когато казвам, че ислямът има проблем с насилието, жените, немюсюлманите. Такива са фактите. 

Как трябва да постъпват политиците в отговор на исканията за строеж на джамии?

- Строежът на джамия не е акт на интеграция, особено когато се финансира от Саудитска Арабия. Политиците обичат мюсюлмани с кърпи, които казват, че ислямът и демокрацията са съвместими и не забелязват, че се играе номерът с троянския кон, язди се демокрацията, докато се постигне целта. 

Джамии трябва да се строят с лиценз, а лиценз да се дава при куп условия – главното е да се изискват служби на немски, да няма нарушаване на човешки права, нито призиви за насилие, да се проповядва равенство между мъжа и жената. Която джамия не спазва правилата, да губи лиценза си. Още от самото начало е трябвало да се подхожда така, но заради религиозните свободи е решено другояче. 

Вие сте били правоверен мюсюлманин, член на „Мюсюлмански братя”. Като какъв се определяте днес? 

- Не намирах идентичността си вече в тази религия. Много хора напускат исляма, независимо че се страхуват за живота си. Когато се разчу за книгата ми, мнозина ме питаха – възможно ли е това? Защото изглежда невероятно. Да, възможно е. Все някой трябва да бъде пръв.