ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Жерар Филип (1922-1959) остави след неочакваната си смърт образа на вечната пролет и младост. "Можем да му завидим за това, макар и с горест", писа поетът Луи Арагон. За петнайсет години в киното той се снима в 29 филма (по два за година) и направи няколко десетки роли в театъра, който смяташе за по-висше изкуство от кинематографа. 

С ролите на Жюлиен Сорел в "Червено и черно" и Фабрицио дел Донго от "Пармският манастир" стана световна знаменитост. Изигра още поредица различни по стил и характер герои - Тил Уленшпигел, Фанфан Лалето, Маркиз дьо Валмон, Калигула, Принц фон Хомбург, Мефистофел, Ричард Трети, Княз Мишкин, Лорензачо и във всяка от тях покоряваше зрителите не само с голямото си актьорско майсторство - неповторим синтез между емоционалност и интелект, но и с невероятното си лично обаяние.

Неговите близки твърдят, че е мразел интервютата, давал ги само в много редки случаи. Все пак, през 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят, се съгласил да участва в анкета на сп. "Еспресо".

Кое е вашето основно качество?

- Мисля, че съм горделив.

 

Вашият основен недостатък?

- Отново горделивостта.

 

Смятате ли се за оптимист?

- По принцип - не, но мисля, че ставам оптимист в трудни ситуации.

 

Кое ненавиждате най-много?

- Нечестността, слабоволието, липсата на професионална съвест и дисциплина.

 

Проявявате ли се като свенлив И кога?

- Да, свенлив съм, но моля ви, не ме питайте точно кога и при какви обстоятелства.

 

Умеете ли да бъдете господар на положението, когато се налага?

- Да, по принцип, да, освен когато не съм преуморен...

 

Кое ви тревожи и кое ви развеселява най-много на този свят?

- Човекът, разбира се, че човекът!

 

На какво дължите вашия голям успех?

- Ако може да се каже, че съм постигнал някакъв успех, сигурно се дължи първо - на съдбата, второ - на упорития ми труд...

 

Как се определяте - като импулсивен или като разсъдъчен тип?

- Обикновено първо се отдавам на импулса, а след това започвам и да разсъждавам.

 

Кое ви притеснява най-много в живота?

- Това, че винаги имам да върша хиляда неща едновременно.

 

А кое ви впечатлява най-много в живота?

- Единствено това, че е прекалено кратък, за съжаление...

 

Къде се чувствате най-сигурен?

- Разбира се, у дома.

 

А най-зле?

- Сред хора, които не познавам и не са приятни.

 

Съжалявате ли за нещо?

- Единствено за младостта, която тъй бързо отлита.

 

Безпокоите ли се за здравето си?

- Ходя на лекар само когато се чувствам много зле, не обичам лекарствата...

 

Изпитвате ли страх от смъртта?

- О, да, разбира се! Кой не се страхува от смъртта...

 

Какви качества цените у жената?

- Нежността, великодушието, прозорливостта...

 

А кои качества не понасяте?

- Противоположните на тези, които вече изброих.

 

Ако не бяхте станали актьор, каква друга професия щяхте да изберете?

- Може би бих правил наука.

 

Вашият любим автор в театъра?

- Жан Батист Поклен, наречен Молиер.

 

Любим поет?

- Пол Елюар.

 

От градовете, които познавате, кои ви харесаха най-много?

- Рим, Варшава, Пекин.

 

А ако се наложи да напуснете родната Франция, къде бихте се преселили?

- В Рим, Варшава или в Китай.

 

 

 

 

 

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.