ЕЛЕН ЕНИ, ARD/DW

Ан Апълбаум (60) е американска историчка и писателка, завършила е Йейлския университет и Лондонското училище по икономика, преподавала е в университети в САЩ и Европа, авторка е на книгите „ГУЛАГ“ - за съветската лагерна система, и „Червен глад“ – за Гладомора в Съветска Украйна.

-----

Отдавна се занимавате с изследвания на авторитарни движения. Какво е по-различното в сегашния възход на ултраконсервативните сили в САЩ от това, които сме виждали при други политически движения?

- Важно е да осъзнаем, че т.нар. крайнодясно движение вече е достигнало центъра на обществото. Повечето американци вече не получават новини и информация от вестниците, телевизията или журналистите. Те се информират от социалните мрежи, подкастове и реклами. А там се поставят различни искания от тези, които бяхме свикнали да чуваме от републиканците в миналото. Съвсем ясно е, че става дума за радикална промяна на институциите – например чрез масови уволнения на държавни служители.

 

В САЩ има разделение на властите - има парламент и съдилища. Възможно ли е един човек, т.е. Доналд Тръмп, а и неговото правителство наистина да стигнат толкова далеч, че да осъществят всичко, което описахте?

- Републиканците вече имат мнозинство в Сената, вероятно ще получат такова и в Камарата на представителите. По-голямата част от съдиите във Върховния съд са назначени от републиканците. Това означава, че историческото разделение на властите до известна степен вече не съществува.

 

Очаквате ли по-нататъшна поляризация в САЩ, промени в демократичните институции или дори на политическия курс, които биха могли да сменят и посоката на развитие на страната?

- Мога само да повторя това, което беше казано по време на предизборната кампания на Тръмп. Той и хората му много ясно заявиха, че ще има радикална промяна на курса. Чухме това както от Тръмп, така и от неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс: те искат да променят отношенията с Европа. И двамата говорят за промяна в начина, по който функционира правителството на САЩ. Говорят за унищожаване на „дълбоката държава“, с което, доколкото разбирам, имат предвид регулаторните и правителствените агенции. Така че, според техните изказвания, ще става дума за правителство, което е радикално различно от досегашното. Все пак, в практиката може накрая да се окаже, че нещата няма да изглеждат точно така. 

 

Много наблюдатели вече говорят за глобална криза на демокрацията. Виждате ли паралели между събитията в САЩ и възможното развитие в Европа?

- Това, което се случва в САЩ, в един момент ще се случи и в Европа. В САЩ има политически промени, които могат да бъдат забелязани и в Европа. Ще се появят повече политически партии и движения, които споделят идеите, езика и тактиката на крайнодясното движение в САЩ, което е завладяло Републиканската партия и контролира Белия дом. Същото ще се случи и в Европа. Европейците трябва да бъдат подготвени за това и да мислят как могат да го спрат.

 

Какви стъпки биха могли да предприемат демокрациите по света, за да ограничат влиянието на авторитарните и крайнодесните движения?

- Сега ЕС трябва сериозно да се заема с въпроса за регулирането на социалните медии. И тук нямам предвид налагането на цензура, а това хората да получат контрол над своите данни, да имат достъп до алгоритмите и начина, по който работят социалните медии. Важно е начинът, по който хората получават информацията си, да остане съвместим с демокрацията.

 

Какви промени очаквате в политиката на Тръмп в сравнение с първия му мандат?

- Тръмп даде ясно да се разбере, че САЩ няма да продължат да подкрепят Украйна, както досега. Той посочи ясно, че не се вижда начело на широк демократичен съюз. Германия и Европа трябва да разговарят за защитата на Украйна. Особено със съзнанието, че едно катастрофално развитие в Украйна със сигурност няма да им струва по-малко. Няма да им излезе по-евтино, а ще е по-скъпо, ако войната завърши зле. Тогава те ще трябва да инвестират повече във въоръжаване, а НАТО ще бъде под по-голяма заплаха. Ще има голяма бежанска криза и това няма да улесни положението.

 

Как оценявате случващото се сега в Германия с правителството?

- Това е възможно най-лошият момент за правителствена криза в Германия. Въпреки това се надявам, че канцлерът Олаф Шолц ще използва следващите няколко седмици, за да вземе мъдри решения, с които да подготви Европа, НАТО и Украйна за всички възможни ситуации.

 

И преди сте се демонстрирали оптимизъм, въпреки мрачните перспективи. Какво Ви дава надежда?

- Имам големи надежди за Европа и за единството на Германия, Франция, Обединеното кралство, Полша и Италия. Силно се надявам, че европейците ще осъзнаят спешността и ще разберат, че сега трябва да сме единни и да защитаваме общите си ценности. Вярвам, че това е възможно и много се надявам на лидерството на Германия дори в тези трудни времена.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин