От нас - музикантите, зависи да направим така, че класическата музика да не е наслада само за избрани. Става дума за това как виждаме музиката, как я представяме, формата, под която искаме да комуникираме с публиката, каза в интервю за БТА в Русе цигуларката Лия Петрова.

В крайдунавския град тя ще участва в концерта на Русенска филхармония с диригент Димитър Косев, с който ще бъде закрито 65-ото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни". 

По думите на Лия Петрова общуването с публиката е изключително важно.

"Ние се развиваме. Ние вървим напред и светът се променя. Изключително важно е да не се опитваме да се борим срещу това, а да вървим ръка за ръка, за да може да приближим колкото се може повече хора към нашето изкуство, което е нужно за всички", каза Петрова.

Тя обясни, че от седем години организира фестивал в Париж, който е за камерна музика. "Преди няколко месеца изданието се състоя за първи път във филхармонията в Париж, чиято зала е за 2400 души. Беше голяма емоция. Всъщност точно тези въпроси си задавах - какъв е смисълът на едно такова събитие и как можем да привлечем повече млади хора. Постоянно мисля за това. Смятам, че отговорността е в ръцете на музикантите и трябва да вървим напред с времето, а не да се борим с него", каза още Лия Петрова. 

По думите й класическата музика е изключително ценно изкуство и всъщност е достъпно за всички, защото това е универсален език. 

Лия Петрова коментира още, че изкуственият интелект, който навлиза, не може да замени емоцията и обмена на емоции между изпълнителя и публиката.

"Това, което ние като хора можем да усетим, да дадем, да вземем и да обменим между нас, е ценно и уникално, защото то може да се случи само между живи същества и само на живо. Например един диск или запис не създава тази атмосфера, тъй като слушателят може да получи нещо от изпълнението като емоции, но той не връща нищо на изпълнителя", каза още цигуларката.

По думите й уникалното в това изкуство е живото изпълнение. "Тогава, когато има изпълнители, музика и публика, защото всичките тези компоненти създават абсолютно незаменима енергия и понякога впечатленията остават за цял живот, ако се случи магията на момента. А инак нямам нищо против изкуствения интелект", обясни Лия Петрова. 

Тя коментира още, че освен от музика, се интересува и от други изкуства. "Страшно много обичам театъра, както и литературата. Чета непрестанно и то на пет езика и в това отношение съм късметлийка. Обичам много и изобразителното изкуство", каза цигуларката. 

Тя допълни, че устойчивостта на 65-годишния фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе е свързана с традициите, с екипа на музикалния форум, с вярната публика и с музикантите, които се чувстват част от това голямо семейство в този град. "Има нещо много специално като атмосфера в Русе, което усещам и което ми харесва", каза Лия Петрова. 

Програмата на заключителния за "Мартенските музикални дни" концерт на оркестъра на Русенската опера под диригентството на Димитър Косев, със солист - Лия Петрова, е посветена на 120 години от рождението на Дмитрий Шостакович. Петрова ще изпълни Концерт за цигулка № 1 на композитора, а втората част е посветена на сатиричната и експериментална сюита от балета "Болт". Забранена веднага след премиерата си през 1931 г. заради своето дръзко и новаторско звучене, тази творба остава в забвение дълги години.

Шейсет и петото издание на фестивала "Мартенски музикални дни", което бе открито на 13 март, предложи на меломаните срещи с известни артисти, оркестри и ансамбли от България и още 10 държави. Част от чуждестранните изпълнители гостуваха за първи път в страната ни.

 

Източник: БТА

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...