В Русия се е натрупала умора от руския президент, твърди руският писател Дмитрий Глуховски. Той смята, че след смъртта на Владимир Путин мнозина ще изпитат облекчение, но без искрено покаяние руското общество няма да може да се промени, казва той в ексклузивно интервю за DW. С него разговаря Константин Егерт. 

---

В процес на катастрофа ли е Русия?

- Това на първо място е морална катастрофа, която води и до други: икономическа, демографска, политическа и геополитическа. Мисля, че заради желанието на Путин да остане вечно на власт и да подчини всичко на това желание – съдбите на хората, логиката на държавното управление, преустройството на икономиката – всичко това доведе до ситуацията, в която сме сега. Спират интернета на хората, а самите те се оказват принудително изхвърлени от настоящето в миналото, защото иначе Путин не би могъл да запази властта си и би се чувствал застрашен.

Моралната катастрофа се състои в това, че за осъществяването на предателското нападение срещу Украйна, за тази окупационна войнана властите в Русия им се наложи да разрешат да се избиват събратя. Наложи се хората да бъдат научени да оправдават бомбардировките на украински градове и села, да се примиряват с това, да си затварят очите.

Да си затварят очите изглежда повече от това да се примиряват…

- Зависи от това доколко гражданинът на Русия иска да участва в случващото се или предпочита да се абстрахира. Властта всячески се опитва да привлече гражданите към съучастие в тази война – чрез служба в армията, събирането на дарения, участието в демонстрации и т.н. Тя се опитва да намаже с украинска кръв колкото може повече свои съграждани, за да не бъде единствен участник в това престъпление против човечеството.

Първоначално това не беше война на руския народ - общонационален консенсус нямаше, безусловната поддръжка бе 10-15 процента. Но властта направи всичко, за да може колкото може повече хора да се окажат причастни към нея – наложи й се да купува телата и душите на новите руски войници със съществено заплащане, което далеч превишаваше това, което тези хора биха могли да спечелят за цял живот с мирен труд. Но въпреки четирите години на най-мощна военна пропаганда, не виждаме приток на доброволци.

 Т.е. това е война на Путин, а не на руския народ?

- Това безусловно е война на Путин, а вече и на елитите, заинтересовани от нейното продължаване. За Путин войната се превърна в средство за политическо оцеляване, защото „извънредността“ е ефективен и удобен инструмент за управление. Това е и война на тази част от руския народ, която се оказа въвлечена в нея чрез съблазън, принуда или пропаганда.

А войната за пари не е ли по-страшна от народната война?

- Пращайки хората да воюват за пари, държавата дехуманизира собствения си народ. И фактът, че те го правят, е важен в дългосрочен план за последствията от гледна точка на моралния облик на нацията, от гледна точка на това как ще се реабилитират потенциално тези хора след войната, разяждайки обществото с тоталната развала на собствената си моралност. Това, разбира се, е истинска катастрофа и е масово явление.

Но това масово явление все пак не е паднало от небето.

- То произтича от беднотията – първо, и второ – от отсъствието на морални ориентири. Ако човек е готов за пари не само да убива, а и да жертва себе си. Това показва, че хората нямат какво особено да губят и за тях убийството не е нещо неприемливо. Но ако в началото става дума за клишета от типа „Бъди мъж“ или „Защити родината“, то въз основа на военните престъпления хората се променят кардинално. Тази морална катастрофа по веригата по-нататък ще доведе до други, още по-катастрофални последствия в Русия. Т.е. хората, които са се научили да убиват, не след дълго ще живеят или вече живеят в руските градове и села. И никога няма да забравят това, което са научили.

Кога ще свърши войната? Не говорим за дата, а за това какво трябва да се случи?

- За Русия е много важно да изключи съществуването на Украйна като проект на алтернативна политическа реалност, като проект на условна нормална съвременност. Т.е. единовластието трябва да изглежда единствената възможна норма. Ако в съседство има страна с 40 милиона население, в която хората излизат на площада и свалят властта, неволно си задаваш въпроса – а защо ние не можем така? Нали сме същите, приличаме на тях. Преди 30 години всичко беше еднакво, след което хората тръгнаха по различни пътища. Двете успешни украински улични революции позволиха да бъде свалена властта и да се формира друга принципна политическа менталност. Когато хората спряха да смятат властта за сакрална и започнаха да мислят, че тя е нещо като наемен мениджмънт.

В този смисъл можем ли да смятаме, че крахът на режима в Русия приближава? Или по-скоро не?

- Хората не искат да губят чувството на нормалност и обичайна рутина. Това дори може би не е специално чувство на нашия народ, а е типично човешко – да се хващаш за останките на нормалността и да водиш живота си така, като че ли не се случва нищо и грижливо да си затваряш очите за признаците на форсмажор.

Докато хората са заплашени от репресии за проявите на инакомислие и ги подкупват достатъчно, те са готови да проявяват лоялност и да вярват в тази лъжа, която държавата ги кара да приемат като мантра на верността. Но щом държавата или лидерът проявят слабост, веднага ще разбереш, че те лъжат.

Мисля, че се е натрупала грандиозна умора от Путин. Но тъй като той държи здраво елитите, а зад него са силите за сигурност, хората се плашат. Щом обаче изчезне, ще настане народен празник. Въпросът е обаче, ако умре Путин, кой ще дойде? Ще дойдат хора от системата. И най-вероятно по същия начин ще бъдат част от имуществените, от финансовите схеми. Загубата или разрушаването на политическата система за тях ще означават и загуба на техните доходи, както и – вероятно – на сигурността на живота. Затова те всячески дори ще либерализират системата, например, за да подобрят отношенията със Запада, и ще се борят за глобалното запазване на системата.

Покаяние обаче не може да се очаква?

- Искрено покаяние няма да има. Мисля, че за оздравяването на моралния климат в Русия и изобщо за възможността от някакво развитие, за преодоляването на тази катастрофа е необходимо покаяние, признание на всички престъпления, извършени от Русия в Украйна. Трябва властите да се покаят пред народа си за това, че са го подстрекавали и са унищожили огромно количество от собствените си граждани. Само в този случай, ако бъдат отчетени уроците на миналото и Русия за известно време бъде обзета от чувство за вина, ще стане възможно преосмислянето, преодоляването на проклятието на имперското минало и някакво осмислено развитие и движение напред.

А Путин като персонаж дали може да влезе в някоя книга?

- Мисля, че за него непременно ще бъдат написани книги. Но Путиновата история е историята на развращаването от властта. Това е историята как случаен човек, заобикаляйки се с блюдолизци, в някакъв момент се оказва напълно завладян от идеята за собственото си величие и собственото си историческо предназначение, които са пряко свързани с неговото случайно попадане във властта.

Тоест, той не иска да повярва, че се е оказал във властта случайно. Той всячески започва да си доказва, че това е било историческото му предназначение, мисия и т.н. И за да си докаже, че е на мястото си, макар това да не е така, е готов да вкара страната в катастрофа.