Стивън Спилбърг (68) е американски режисьор и продуцент от еврейски произход. Роден е през 1946 г. в Синсинати. Трикратен носител е на наградата „Оскар”. Два пъти като режисьор и веднъж като продуцент. Също така през 1995 г. получи наградата на киноиндустрията „AFI Life Achievement Award” за цялостен принос.  Режисирал е поредица култови филми, сред които „Челюсти“, „Близки срещи от третия вид“, „Извънземното“, поредицата за Индиана Джоунс, „Списъкът на Шиндлер“  и много други. Представяме ви интервю на големия режисьор, публикувано за scruffles.net.

-----------------------------

Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
-    Бях на 5 години. Филмът беше „The Greatest Show On Earth“. Това, което си спомням, е че имаше слонове и влакова катастрофа. Не помня връзките между героите, което е нормално за едно дете – да се впечатлява от спектакъла. Но може би затова и започнах с филми като „Челюсти“, които повече наблягат именно на шоуто.

Когато бяхте дете ходехте ли често на кино?
-    Не особено. Родителите ми бяха много притеснени за влиянието на медиите върху мен. До 12-годишна възраст не гледах и много телевизия. Те винаги проверяваха всичко, преди да ми дадат да го гледам. Аз бях единственият в квартала, на когото му беше забранено да гледа филми с насилие. Затова се налагаше да бягам с приятели, за да ги гледам. До 12-13-годишна възраст бях следен зорко. След това започнах да правя филми на 8-милиметрови ленти и нещата се промениха.

Вие сте едва на 21 години, когато започвате работа за „Universal“. Как реагираха другите в студиото?
-    Не получавах никакъв респект. Бях третиран като някаква нова вещ, внесена в офиса, която пречи на всички. Когато обаче хората разбраха, че съм дошъл да режисирам, да работя, те започнаха да ме приемат. Постепенно репутацията ти се подобрява. После казваха за мен: „Да, той е още дете, но е ОК“. В онези времена най-хубавото нещо беше, че остарявах.

Как бяхте замесен в проекта на вашия приятел Джордж Лукас „Похитителите на изчезналия кивот“?
-    Джордж ми разказа историята в Хавай през май 1977 г. Беше в седмицата преди премиерата на „Междузвездни войни“. Той се опасяваше, че филмът ще е бедствие, затова замина за Хавай. Когато една вечер видяхме по телевизията, че е станал страхотен хит, той отново се развесели. Веднъж ми разказа историята и аз му казах, че е страхотна и бих искал да я адаптирам на екрана. 6 месеца по-късно ми се обади и ме покани да режисирам филма, когато имам възможност.

Беше ли трудно да работите с близък приятел?
-    Ние с Джордж видяхме филма по еднакъв начин. Това, което е по-важно, е че по онова време бяхме много повече приятели, отколкото колеги. Познавахме се от повече от 10 години. Важното беше нищо да не застава на пътя на приятелството ни, независимо от професионалните разногласия.

Какви качества трябва да притежава един добър режисьор?
-    Това, което прави един режисьор добър, е доброто въображение. Ако имаш добро въображение и можеш да разказваш добри истории, а и знаеш как да ги комуникираш към останалите, вероятно трябва да започнеш да режисираш филми.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.