Светът е сцена, а всички ние сме… актьори на сцената на живота!

Театърът прилича на… детска приключенска игра пълна с драматични обрати.

Хората ходят на театър, защото… искат да видят отражението на живота си.

O, слабост, твойто име е… суета, ярост, страх и чувството да отвинтиш на някого главата.

В театъра мога да устоя на всичко, освен на… посредствеността и липсата на мярка.

Думи, думи, думи (в театъра)… понякога са безсилни и по-добре да ги превърнеш в писмо.

Животът в театъра е това, което се случва докато… не знам.

Най-силно ме впечатляват хората в театъра, които… наистина го харесват и не могат без него.

Всичко в театъра е по-ясно, когато… театърът е направен с любов и с талант.

Свободата в театъра е на върха на… на моите мечти.

Част от мен подозира, че в театъра съм… най-спокоен и най-пълен.

… а другата част от мен счита, че в театъра съм… безотговорен лигльо.

Всичките ми театрални мечти могат да се сбъднат, ако… мога да изиграя Шекспир на Лондонска сцена на чист английски.

Най-силно ме впечатляват спектаклите, които… са модерни, имат мисъл и актьорите играят страхотно.

На шкафчето в гримьорната ми има… бинт, шнола, златна маска, а доскоро и тарантула.

Сутрин театърът е… малко труден, до към 12:00 часа, след това става лесен.

Цветът на театъра в полунощ е… уморен.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е… инициатива, която „пали“ хората и ги кани от все сърце да влязат и да се докоснат за пореден път до ТЕАТЪРА.

 -------------------------------

Актьорът е един от 15-те посланици на Нощта на театрите, която ще се проведе на 21 ноември в 15 български града.

 Източник: theatresnight.org

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.