Владимир Карамазов (37) е актьор и продуцент. Ученик е на проф. Надежда Сейкова. Има множество роли в театъра и киното. Посланик е на Нощта на театрите, която ще се проведе в събота, 19 ноември.

-------

Какво прави миналата нощ?

 - Миналата нощ спах. Обикновено това правя през нощта. Всъщност до към 02:00 часа подготвях разни работи за следващото есенно турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“, после се изкъпах и заспах като заклан.

А какво прави в миналата Нощ (на театрите)?

-  Играх представление и после се прибрахвкъщи, играх на Playstation 4. Исках да си довърша една игра, но не успях.

И какво ще правиш на 19 ноември 2016?

-  Ще играя представление, после ще се прибера и ще се опитам да си довърша започнатата игра на Playstation 4 от миналата Нощ на театрите.

Сподели нещо „маратонско“, което ти се е случвало скоро.

 - Лятното турне на „Три Беарс Ентъртеймънт“. Играхме 21 представления в рамките на месец, като 18 от тях бяха едно след друго.

След вълнуваща и „маратонска“ Нощ (на театрите) тежка или лека е сутринта?

-   Първите 30 минути на всяка една сутрин са винаги трудни за мен, независимо дали нощта е била маратонска или най-обикновена.

Казват, че Шекспир е прозорец към човешкото сърце. Какво виждаш ти през този прозорец?

 -   Шекспир е бездна, сложна бездна. Каквото и да направиш, винаги има още много. По друг начин гледам на Шекспир - гледам професионално, не емоционално. Той просто е голямо актьорско предизвикателство.

Шекспир има ли цвят?

 -  О, да - жълт. Винаги, като спомена името му, си представям старите жълти томчета, които съм събирал години наред (защото са редки и уникална колекционерска придобивка).

Най-близката до теб дума/израз/цитат на Шекспир?

 - „Тук трябваше да бъде до сега, ни вест от мъж, ни сянка от слуга, а часът е вече два, Лучиана“. Набита ми е тази реплика до живот в главата, от пиесата „Комедия от грешки“.

Източник: theatresnight.org

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция