Божидара Кузманова - една от най-чувствените български цигуларки, излиза на сцената на зала „България“ на 28 септември от 19 ч. заедно със Софийската филхармония и под палката на испанския диригент Хосе Мигел Родиа. Тя ще изпълни знаменития „Концерт за цигулка №1” от Сергей Прокофиев. В програмата още: Феликс Менделсон – Концертна увертюра „Хебриди“ и Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 2
Критиците определят изпълненията й като „изразителни и страстни, с разум, но и с чувства“. Кузманова е свирила като солист с всички големи български оркестри, с Филхармония Бохуслав Мартину, „Котман Щрайхисти“, „Оркестър Грац“, радио-симфоничен оркестър „Прага“, нов симфоничен оркестър „Базел“, „Виенски Бах солисти“, „Бранденбургските симфоници“ и др. От няколко години преподава в музикалното училище „Й.С. Бах“ във Виена. Талантът и обаянието на цигуларката са оценени и от много съвременни композитори, които ѝ посвещават солови творби.
-------
Коя си ти?
- Родена съм в Пловдив, живяла съм в София, завършила съм музикалното училище в София и заминах за Виена където завърших университета за музика. Свиря много камерна музика, соло, преподавам във виенската музикална академия и музикалното училище "Бах", радвам се на семейството си и на русата ми бълха в къщи (синът ми).
Кога и защо започна да свириш на цигулка?
- На четири и половина. Защо е по-труден въпрос... имала съм била талант, имала съм била слух, и ръцете ми били добри...не че аз или който и да било около мен имаше представа, какво ме чака след взимането на това решение. Но никога не съм съжалила. Първият ми учител, Михаил Щерев ме научи да обичам цигулката и ми помогна да я направя основният ми начин за изразяване, втората ми учителка Лидия Радионова ми помогна да развия и таланта и техниката си, а професорът ми във Виена Гюнтер Пихлер ме направи музиканта, който съм днес. Невероятно стечение на обстоятелствата, голямо благословение, за което съм много благодарна.
Кои са върховете, към които се стремиш? Кои са върховете, които си достигнала?
- Върховете които съм достигнала обикновено са тези, които вече съм забравила. Аз не помня наградите си от конкурси например, коя кога беше. Винаги трябва да си погледна биографията. Целите се променят с възрастта, с опита, но основният връх към който се стремя е да свиря музиката така, както тя звучи в главата ми, което успявам за кратко и рядко. Иначе ежедневно се стремя към това да бъда по-добра версия на себе си от вчера, във всяко едно отношение.
Какво е усещането да ти посветят творба?
- Да те свържат до живот с резултата на размисли и творчество на друг човек. Аз имам щастието доста творби да са ми посветени, всичките много различни, но червената нишка в тях е, че композиторите са осъзнали, колко важен е за мен изразът в музиката. Интелектуалността е интересна на хартия, но музиката трябва да убеждава слушателя, не само читателя...
Любими композитори, любими произведения?
- Много са...но ако има един без който не мога да живея, то това е Брамс. А любимите ми парчета - една част от тях ще излязат даже на диск тази година през ноември. Не „най-доброто от Божидара" (това се надявам все още да е пред мен), а „моите любими произведения".
На каква цигулка свириш сега? Колко цигулки си имала?
- „Постилионе 1890“. Имала съм много. Имала е силно казано, свирила съм на тях. На повече от 15 „Страдивари“ и 7-8 „Гуарнери дел Джезу“. Да не изброявам останалите, които не са толкова известни имена, но също много добри инструменти. Те ме научиха на изключително много и обогатиха представата ми за музиката безкрайно много.
Предизвикателството да си преподавател?
- Мисля че най-голямото предизвикателство е, че трябва да живееш и свириш според собствените си високи стандарти, които преподаваш на студентите си. Не може да говориш едно и да правиш друго, а не може да нямаш високи стандарти, когато преподаваш. В някакъв смисъл обучаваш и себе си на дисциплина и себеразвитие.
Какво правиш, когато не свириш?
- Обичам да пътувам, да работя в градината, да си играя със синa ни, да чета, да се разхождам, да пиша... обичам да пробвам нови неща, обичам да уча.
Няколко думи за концерта в зала „България“?
- Концертът, който аз ще свиря е първи на Прокофиев. За мен той е като руска приказка: с много фантазия, подреден, но и с много различни ефекти и тембри. Забавен, очарователен, на места леко сантиментален, на други почти див. И Василиса Прекрасна е в него, но и баба Яга и незнам коя е по-интересна от двете.
Любим виц за музиканти?
- Защо валдхорната е "божествен" инструмент? Защото само Господ знае какво ще излезе от нея. (Всъщност любимият виц на Божидара е съвсем логичен. Тя е омъжена за соло корна от Виенската филхармония)
Интервюто е предоставено на skif.bg от Софийската филхармония.
Прокофиев започва да пише първия си цигулков концерт като концертино още през 1915 г. Премиерата се забавя няколко години, през които Прокофиев емигрира в САЩ и пътува по целия свят. Концертът е изпълнен за първи път през 1923 г. в Париж. Солист е Марсел Дарийо, а диригент- Сергей Кусевицки. На премиерата присъстват знаменитости като Пабло Пикасо и Артур Рубинщайн. Въпреки това концертът претърпява фиаско. Премиерата в тогавашния Съветски съюз не е особено успешна, докато произведението не е изсвирено от 19- годишния по това време Натан Милщайн и Владимир Хоровиц, който изпълнява оркестровата част на пиано. Един от популяризаторите на творбата става унгарският цигулар Йозеф Сигети, който я включва в програмата си за турнета из цяла Америка и Европа.
