АДЕЛХАЙД ФАЙЛКЕ, DW

Фондация "Конрад Аденаур" в продължение на година наблюдаваше обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа, след което публикува проучване. Кои са основните изводи?

- За първи път издадохме книга за обществено-правните телевизионни и радиостанции в Югоизточна Европа - едновременно с представително проучване на общественото мнение за актуалната ситуация. Според нас, значими са следните два резултата: две трети от потребителите на медиите казват, че обществено-правните телевизии и радиа са важна съставна част на демокрацията. Същевременно обаче почти 65 процента са на мнението, че тези медии са подложени на политическо влияние. Това потвърждава критиката, която се открои тази година по време на демонстрациите в Сърбия, Черна гора, Хърватия, а преди няколко месеца и в България. 

Критиката е, че обществено-правните телевизии и радиа не могат да работят свободно, а се възприемат като рупор на управляващите, поради което са едностранчиви. Как могат те да изпълнят своята мисия за отразяване на широкия обществен спектър, щом са възприемани и използвани като инструменти на правителството?

- Има два фактора, които доказват политическото влияние. От една страна това са контролните органи, т.е. надзорни съвети. Те се избират от парламента или от други държавни институции. Това естествено създава зависимости. Всъщност тези органи би трябвало да представляват отражение на обществото и да бъдат свободни при взимането на решения - например при избора на генерален директор. От друга страна, повечето радиа и телевизионни станции изцяло или частично се финансират от държавния бюджет. Често финансирането не е достатъчно и няма перспективна финансова стратегия, на базата на която медиите да могат да планират дългосрочно.

Т.е. имаме картината на нещата и яснотата къде са основните проблеми. Какви са възможностите за промяна?

- Гледаме на нашето проучване като на основа за възможни следващи проекти и искаме да дадем импулс за реформирането на обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа. През последните месеци водих разговори с някои от генералните директори. Може да се каже, че положението навсякъде е сложно. Като медийна програма ние предлагаме подкрепата си на базата на опита от Германия. Ние насърчаваме диалога с ръководните кадри на медиите, с надзорните съвети и с политиците. Заради това планираме и следващи проекти през следващата година.

Акцентът в резултатите от допитванията е съвсем ясен: достоверността! В момента, в който обществено-правните медии се възприемат като инструменти на правителството и на държавата, независимостта липсва. Дало ли е допитването някакви импулси в това отношение, можем ли да смятаме, че правителствата ще променят нещо...

- Това е продължителен процес, който протича успоредно с цялата демократична трансформация на бившите социалистически страни. С което за съжаление са свързани и постоянните отстъпления назад, към авторитарното. Освен това в тези страни доверието към медиите е много ниско - включително и към обществено-правните. Трябва да е ясно, че заради обществената си отговорност тези медии не са играчка в ръцете на политиците. Те трябва да бъдат най-вече източник на надеждна и обективна информация. Това е по-важно отвсякога в днешния фрагментиран дигитален медиен ландшафт.

Би могло да се стигне и до следното еретично твърдение: 30 години след демократизацията обществено-правните медии не са станали по-независими, близостта им до държавата дори е укрепнала. В такъв случай не би ли било по-добре да се премахнат?

- Не, според мен обществено-правните медии са значима част от демократичното общество - ако могат да работят независимо. Бих пожелал Европейският съюз да обърне повече внимание на тази тема. Това се отнася между другото и за Европейския медиен съюз и за обществено-правните медии в Германия - работещите в тях може да имат нужда от подкрепа. Принципно ми се струва, че Югоизточна Европа за съжаление твърде често е подценявана.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев