КОНСТАНТИН МРАВОВ, БНР

Стъпка в страни от политическите противоречия изглежда направи Шведската академия с Нобеловата награда за литература. В четвъртък я получи Луиз Глюк, американска авторка, смятана за един от най-разпознаваемите поетични гласове в родината си, но много слабо позната извън Съединените щати.

Академията награди стиховете й за „аскетична красота, която прави съществуването на индивида универсално“. Глюк разчита на митологията за много от образите в поезията, където повтарящи се теми са връзката с най-близките, болката и преодоляването й.

Единствено такова отличие за изкуство, логично, е най-субективно за определяне, поради което наградата за литература винаги е най-оспорваната. Популярната критика в момента е, че Глюк не е достатъчно познато и универсално име.

От друга страна, тя изглежда като безопасния избор. Шведската академия все още се възстановява от скандала, който доведе до липса на награждаване през 2018 година. Причината - сексуалните посегателства на френския писател Жан-Клод Арно, женен за една от пожизнените членки на комитета, предполагаемо прикривани от нея и нейни колеги. Двойното отличие през следващата година донесе ново противоречие, след като единият от лауреатите беше Петер Хандке - доказан писател и драматург с противоречиви позиции относно случилото се в Босна и Херцеговина през 90-те. Спорът около награждаването на Хандке е част от дълга поредица, в които политическата страна на книгите или авторите им води до спорове дали заслужават смятаното за най-високо отличие в литературата.

„Името на Глюк беше неочаквано, но комитетът има и тази функция да не се съобразява с прогнозите. На мен ми харесва този избор, защото наградата получава поет, тъй като днес поезията се чете по-малко. Такава голяма награда гарантира интерес. И повече хора ще обърнат внимание на поезията“. Това каза пред БНР проф. Амелия Личева, български поет, преводач и литературовед, автор на книгата изследване „Световен ли е Нобел?“.

По думите й не се очаква политически коментари да надвиснат над приза за Луиз Глюк.

„Последните години често наградата отива в качествени писатели, където няма съобразяване с политическия уклон на автора. Има съобразяване, силно напоследък, да се дава наградата повече на жени“.

В предаването „Събота 150“ проф. Амелия Личева подчерта, че „идеологията на Шведската академия е да се обръща към качествена литература и да излъчва посланието за важни автори, които третират общочовешки теми“.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...