Един от начините за отбелязване на Хелоуин е гледане на филми на ужасите. Ако обаче сте любители на хорър жанра и вече сте изгледали всички класики, „Индипендънт" предлага 5 добри филма, които по една или друга причина не се радват на голяма известност. 

1.            „The Man Who Haunted Himself“ (1970). Преди да поеме ролята на агент 007, Роджър Мур прави може би най-силното си изпълнение в този психоделичен трилър, в който почтен костюмар е преследван от своя общителен и метеросексуален двойник, чиито пакости се приписват на възпитания главен герой.

 2.            „The House with Laughing Windows“(1976). Един от най-характерните за т.нар. джало филми, характерни за италианското кино през 70-те. Тази кървава мистерия за реставратор на произведения на изкуството ще ви държи „на нокти“ дни наред.

 3.            „Parents“ (1989). Режисьорски дебют на Боб Балабан. Сюжетът ни връща в бедните квартали в САЩ през 50-те години. Младеж, който разследва поредица свои кошмари, започва да подозира, че родителите му са ритуални канибали.

 4.            „Der Todesking“ (1990). Тази продукция на германския провокатор Йорг Бутгерайт не е за любителите на масовото кино. Лентата представлява изследване на смъртта във всичките й форми чрез поредица кратки истории. Отделните разкази може да ви се сторят скучни, но автентичните кадри на деградацията на тялото и цялостния наратив ще очароват всеки фен на ужасите.

 5.            „Amber Alert“ (2012). Този филм съдържа всички елементи на типичен безсмислен филм на ужасите – случайно откриване на видеозапис, група безмозъчни главни актьори и постоянно настояване, че историята е истинска. Въпреки това обаче продукцията успява да избяга от повечето натрапчиви клишета и със сигурност е един от най-плашещите хоръри, излезли през последните години.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин