Най-великият филм на първите 16 години от XXI век е "Мълхоланд драйв" на Дейвид Линч. Следва го кореецът Уонг Карвай с "В настроение за любов" и Пол Томас Андерсън с "Ще се лее кръв", съобщи "Дневник", като цитира BBC. 

Медията попита 177 кинокритици кой е най-великият филм на XXI век, за да обори клишето, че киното "вече не е това, което беше". В допитването са участвали филмови критици, изследователи и журналисти от всички континенти освен Антарктида. Проучването е предизвикано и от миналогодишната им анкета за най-големите американски кинозаглавия, в която критиката остави само 6, правени в новото столетие. 

В челната десетка намират място основно продукции на американски и азиатски режисьори, един европеец и един иранец. Четвърта е оскаровата японска анимация Spirited Away, следвана от експерименталния филм "Юношество" на Ричард Линклейтър за порастването на едно момче, заснет в реално време.

Топ 10 продължава с "Ослепителният блясък на чистия ум" с Джим Кери и Кейт Уинслет (реж. французинът Мишел Гондри), "Дървото на живота" на Терънс Малик, Yi Yi: A One and a Two на лицето на тайванската "нова вълна" Едуард Янг и "Развод" на иранския режисьор Ашгар Фахради, за да завърши с "Няма място за старите кучета" на Джоел и Итън Коен.

Във втората десетка европейските режисьори присъстват с четири филма: документалният "Акт на убиване" на датчанина Джошуа Опенхаймер (номер 14), "Четири месеца, три седмици и два дни" (15) на румънеца Кристиан Мунгиу, Holy Motors на французина Леос Каракс (16) и "Бялата панделка" на Михал Ханеке на 18-а позиция.

Цялата класация тук

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин