ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

През 80-те никой не предполага, че 12-годишният Ке Хюи Куан, познат днес като Джонатан Ке Куан, ще бъде избран да играе в "Индиана Джоунс и храмът на обречените" на Стивън Спилбърг.

Близо 40 години по-късно, без много други забележителни участия Куан отново опровергава всички очаквания и печели "Оскар" за поддържаща мъжка роля във филма "Всичко, навсякъде, наведнъж" - големият победител на тазгодишните награди.

"Майка ми е на 84 години и е вкъщи и гледа. Мамо, току-що спечелих "Оскар"!", каза той на церемонията в неделя.

Куан е от виетнамски произход. Той се разделя с майка си, когато е едва на седем, и емигрира в Хонг Конг с баща си в края на 70-те - малко след приключването на войната и смяната на политическия режим в страната. Останалата част от семейството му отива в Малайзия, а през 1979 г. всички се събират в Лос Анджелис, Калифорния.

Там той е тримата му братя и сестри се сблъскват с дискриминация, която Куан по-късно казва, че е била травмираща. Няколко години по-късно Куан попада на кастинга за "Индиана Джоунс" като придружител на по-малкия си брат, но накрая е избран вместо него. "Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми", казва актьорът пред "Гардиън" за снимките на филма.

По-късно участва във филма "Дяволчетата", а след това дълго време не успява да получи значими роли. Една от причините според него е, че по това време възможните роли за азиатски актьори са значително по-ограничени. Той продължава да участва в различни продукции като актьор до 2002 г., като след това работи предимно като координатор на каскади и асистент-режисьор.

През 2018 г. е впечатлен от филма "Луди богати азиатци" и решава да опита да се върне пред екрана. Скоро след това е избран за е именно "Всичко, навсякъде, наведнъж".

"Изискваше се смелост, за да дам глас на тази моя мечта, мечта, от която трябваше да си тръгна, и не мислех, че тя ще намери пътя си обратно", казва той пред "Лос Анджелис Таймс".

Ролята му на Уеймонд Уанг неочаквано го отвежда до Оскарите, където той отново се среща с лицето на Индиана Джоунс - Харисън Форд, който връчи и наградата за най-добър филм.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?