АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW
"О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ" - под това неприлично заглавие фотографът Веселин Боришев и карикатуристът Христо Комарницки разказват историята на вероятно най-популярния персонаж в българския политически живот през последните 30 години. Текстовете са дело на Иво Балев.
"Персонажи като Бай Хой са както неизчерпаем източник на вдъхновение, така и заплаха за работата на карикатуриста, тъй като не оставят много място за въображението му. Превръщат се в самостоятелни ходещи карикатури на самите себе си. Обезкуражаващо е. Но е и предизвикателство", признава пред DW Христо Комарницки.
Животът на цяло поколение мина под неговата сянка
"Безобразното книжно тяло", както авторите наричат книгата, е трета част от поредицата на политическия фоторепортер Боришев "О, спомняте ли си, госпожо". За първи път обаче тя е посветена само на една личност. Защо? И защо излиза сега?
"Животът на децата ми мина под неговата сянка", казва Веселин Боришев. "Защо точно сега - когато и да бяхме направили книгата, все щеше да е късно", допълва той.
Цяло едно поколение деца (включително авторът на този текст) станаха ученици по времето, в което основният персонаж на книгата бе посочен за главен секретар на МВР. Те влязоха в гимназия, когато той стана премиер, завършиха я, когато първото му правителство падна, дипломираха се в момента, в който третият му кабинет започна да се клати. Днес това поколение е пораснало, а той е все там. Как устоя през всичките тези години?
Природна хитрост и склонност да се гъне
"Бай Хой има свръх животински инстинкт за оцеляване", смята Христо Комарницки. "Тъй като е почти изцяло лишен от всякакви морални задръжки, за него е изключително лесно да прилага богат арсенал от позволени и непозволени прийоми в борбата за собствената кожа и оставането му във властта. Включително навикът му да жертва безскрупулно в критични моменти второстепенните играчи от обкръжението си."
Най-важните второстепенни персонажи също са герои в карикатурите на Комарницки и фотографиите на Боришев, които изграждат книгата. Повече от тях обаче отдавна са отпаднали от сцената. "Бай Хой е известен с това, че се "забърсва" с разни персони и после ги пуска да изтичат в канала. А без да съм съвсем сигурен, май най-дълго се задържа край него кметицата на София", казва Боришев. "Никой не може да се задържи дълго за тефлоновите доспехи на нашия герой. Дори най-верният му спътник и дългогодишна дясна ръка изпадна от седлото. Остава единствено многохилядната маса от безименни статисти и анонимни обожателки, които го крепят на сцената", допълва Комарницки.
"Пък може и той да е второстепенен играч, а на резервната скамейка за Бай Хойове в момента да разгрява този, който ще го смени. Но това би означавало, че вярвам в задкулисието. Наистина нямам идея", предполага Боришев.
"Изкъпаният Бай Хой"
Последната глава на книгата се казва "Бай Хой и чекмеджето". Днес обаче той изглежда влиза в нова роля и отново е готов да поеме юздите на държавата. Как биха кръстили тази глава Боришев и Комарницки? "В момента тече действието от поредната глава на книгата, която аз наричам "Бай Хой в банята". В нея героят мощно пори водите на обществения басейн, после се оставя на антуража да го насапуниса, изплакне и намаже с благовонни масла", казва карикатуристът. "Бих я кръстил "Бай Хой се завръща". Към днешна дата точно това се случва с пазарлъците и договорките в парламента между подопечните му и добрите сили", смята фоторепортерът.
Има ли други персонажи от българския преход, които заслужават собствена книга? "Никой с такава сила, както Бай Хой. Но доста хора се стараят напоследък. Върти ми се в главата нещо от сорта на: "О, спомняте ли си Зеления чорап", но е рано да се каже", отговаря Боришев.
"Много от героите на прехода са достойни за своя книга - Жан Виденов, Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски. Коя по-дебела, коя по-тънка. Но най-заслужил и интересен за описание е животът на обикновения българин от последните 30 години. Където и по света да се намира", смята Комарницки.
За него "О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ" е и начин да се раздели с този персонаж, който през годините се е и оплаквал от карикатурите му. "Лично за мен книгата беше необходима, за да се сбогувам с героя и да освободя място за нови идеи и проекти", обяснява той. Готов ли е и читателят да се сбогува с него? Предстои да видим.
