Канадският режисьор от български произход Тед Кочев почина на 94-годишна възраст, съобщи електронното издание "Глоуб енд мейл". 

Смъртта му е настъпила на 10 април. 

Сред най-известните филми на Качев са "Рамбо: Първа кръв", комедията "Уикендът на Бърни", "Обучението на Дуди Кравиц" и др.

Той е носител на награда БАФТА (1972) и на наградата "Златна мечка" (1974) от международния кинофестивал "Берлинале" в Германия.

Кочев, който е роден в Торонто, е син на български имигранти, отбелязва изданието "Глоуб енд мейл". В мемоарите си от 2017 г. той си спомня за момент от своето израстване, когато става свидетел как съседите са изселени, защото не могат да си позволят месечния наем от два долара. "Спомням си, че на четири години си помислих: "Какъв свят би направил това? Това ме оформи, накара ме да бъда състрадателен към историите на другите хора".

След като завършва английска литература в университета в Торонто, Тед Кочев се присъединява към Си Би Си в началото на 50-те години на миналия век и започва да режисира телевизионни драми на живо. По това време телевизията е в начален стадий на развитие. Разочарован от липсата на филмова и телевизионна инфраструктура в Канада, Кочев се премества във Великобритания и работи за Би Би Си, припомня "Глоуб енд мейл".

Тед Кочев дебютира като режисьор през 1962 г. с британската комедия Tiara Tahiti с Джеймс Мейсън в главната роля. 

В началото на 70-те години Кочев се завръща в Канада и прави екранизация на романа на Мордехай Рихлер "Обучението на Дуди Кравиц" с участието на Ричард Драйфус. Филмът печели през 1974 г.  "Златна мечка“ на Берлинския филмов фестивал и е номиниран за "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий. Продукцията се превръща в най-успешния англоезичен канадски филм в националния боксофис, отбелязва "Глоуб енд мейл".

След като работи още няколко години в канадската телевизия, Тед Кочев набира популярност в САЩ и бързо се превръща в един от най-надеждните създатели на хитове в Холивуд, независимо от жанра, отбелязва "Глоуб енд мейл". Комедията му "Купон с Дик и Джейн" от 1977 г. с Джордж Сигал и Джейн Фонда е един от най-касовите филми на "Колумбия пикчърс" за годината, припомня канадското издание.

През 1982 г. снима "Рамбо: Първа кръв" с участието на Силвестър Сталоун. Продукцията става касов хит, който има четири продължения.

Кочев активно работи в Холивуд през 80-те и 90 -те години на миналия век.

В края на 90-те години се завръща към телевизията, като режисира няколко тв филма и продуцира сериала "Закон и ред: Специални подразделения" на Ен Би Си.

Тед Кочев е отличен с наградата "Златен век" звезда на Министерство на културата на България през 2016 г. Носител е също на Наградата на София на Столична община за цялостен принос към света на киноизкуството в рамките на 20-ия международен "София филм фест" (19 март 2016), показва справка на отдел "Справочна" на БТА.  

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...