На 24 ноември българското сопрано Соня Йончева направи поредния си впечатляващ дебют в Метрополитън опера – този път в ролята на Мадалена ди Куани от „Андре Шение“ на Умберто Джордано, съобщиха от пресцентъра на певицата. Тя вече е изпълнявала ролята в Миланската Скала и Виенската опера, но това е първата й интерпретация пред публиката на МЕТ.

На сцената й партнира полският тенор Пьотр Бечала, който дебютира в ролята на поета Андре Шение. Двамата артисти преди това споделиха успех и в „Федора“ на Джордано през 2023 г. на същата сцена. Постановката възражда легендарната продукция на Никола Жоел от 1996 г., създадена за Лучано Павароти и Мария Гулегина. Диригент е маестро Даниеле Рустиони, новият постоянен гост-диригент на МЕТ.

Предстоят още пет спектакъла – на 28 ноември, 3, 6, 9 и 13 декември, като последното представление ще бъде предавано на живо в киносалони по света. Аудиостриймът на първия и третия спектакъл се излъчва безплатно на сайта на МЕТ.

Йончева вече има 12 роли в Метрополитън опера, което я прави българския певец с най-много роли в историята на театъра. Скоро към тях ще се присъедини и ролята на Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“.

Певицата е на прага и на световен рекорд. През февруари 2026 г. в Милано предстои глобалната премиера на „Марина“ – първата опера на Джордано, никога досега изпълнявана публично. Йончева ще бъде първата в света, която интерпретира ролята на Марина, като така ще стане и първият артист с четири роли от Джордано в репертоара си.

В премиерата й ще партнират тенорът Фреди де Томазо и баритонът Михай Дамян – познати на българската публика от инициативи, реализирани по покана на Йончева.

УМБЕРТО ДЖОРДАНО (1867–1948) е италиански композитор и един от водещите представители на оперния веризъм – направление, посветено на реалистични сюжети и силно драматично въздействие. Роден е в град Фоджа, Южна Италия. Учи композиция в Неаполската консерватория при Паоло Серао.

Джордано привлича внимание още като студент с първата си опера „Марина“, след което издателство „Сондзоньо“ му възлага нови творби. През 1896 г. създава оперния си шедьовър „Андре Шение“, а две години по-късно – „Федора“, които и до днес остават най-известните му произведения и ключови заглавия в световния репертоар.

През следващите десетилетия композира още няколко опери, сред които „Сибир“, „Marcella“, „Madame Sans-Gêne“ и „La cena delle beffe“. Творчеството му се отличава с дълбока емоционалност, мелодичност и силно драматургично изграждане.

Освен като композитор, Джордано е активен и в издателската сфера, като работи върху италианското издание на симфониите на Бетовен. Умира в Милано през 1948 г., оставяйки значим принос към развитието на италианската опера от края на XIX и началото на XX век.

 

 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си