На 24 ноември българското сопрано Соня Йончева направи поредния си впечатляващ дебют в Метрополитън опера – този път в ролята на Мадалена ди Куани от „Андре Шение“ на Умберто Джордано, съобщиха от пресцентъра на певицата. Тя вече е изпълнявала ролята в Миланската Скала и Виенската опера, но това е първата й интерпретация пред публиката на МЕТ.

На сцената й партнира полският тенор Пьотр Бечала, който дебютира в ролята на поета Андре Шение. Двамата артисти преди това споделиха успех и в „Федора“ на Джордано през 2023 г. на същата сцена. Постановката възражда легендарната продукция на Никола Жоел от 1996 г., създадена за Лучано Павароти и Мария Гулегина. Диригент е маестро Даниеле Рустиони, новият постоянен гост-диригент на МЕТ.

Предстоят още пет спектакъла – на 28 ноември, 3, 6, 9 и 13 декември, като последното представление ще бъде предавано на живо в киносалони по света. Аудиостриймът на първия и третия спектакъл се излъчва безплатно на сайта на МЕТ.

Йончева вече има 12 роли в Метрополитън опера, което я прави българския певец с най-много роли в историята на театъра. Скоро към тях ще се присъедини и ролята на Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“.

Певицата е на прага и на световен рекорд. През февруари 2026 г. в Милано предстои глобалната премиера на „Марина“ – първата опера на Джордано, никога досега изпълнявана публично. Йончева ще бъде първата в света, която интерпретира ролята на Марина, като така ще стане и първият артист с четири роли от Джордано в репертоара си.

В премиерата й ще партнират тенорът Фреди де Томазо и баритонът Михай Дамян – познати на българската публика от инициативи, реализирани по покана на Йончева.

УМБЕРТО ДЖОРДАНО (1867–1948) е италиански композитор и един от водещите представители на оперния веризъм – направление, посветено на реалистични сюжети и силно драматично въздействие. Роден е в град Фоджа, Южна Италия. Учи композиция в Неаполската консерватория при Паоло Серао.

Джордано привлича внимание още като студент с първата си опера „Марина“, след което издателство „Сондзоньо“ му възлага нови творби. През 1896 г. създава оперния си шедьовър „Андре Шение“, а две години по-късно – „Федора“, които и до днес остават най-известните му произведения и ключови заглавия в световния репертоар.

През следващите десетилетия композира още няколко опери, сред които „Сибир“, „Marcella“, „Madame Sans-Gêne“ и „La cena delle beffe“. Творчеството му се отличава с дълбока емоционалност, мелодичност и силно драматургично изграждане.

Освен като композитор, Джордано е активен и в издателската сфера, като работи върху италианското издание на симфониите на Бетовен. Умира в Милано през 1948 г., оставяйки значим принос към развитието на италианската опера от края на XIX и началото на XX век.

 

 

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...