На 1 ноември – Деня на народните будители, БНТ ще излъчи премиерно  от 17 ч. музикалния филм „Вазовите песни“. Филмът е посветен на 170-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература. 

В ролята на Иван Вазов е Валентин Танев, а майката на поета е изграна от Ани Петрова.

Сценаристи на продукцията са Даниел Спасов и Димитър Шарков, който е и режисьор на филма. Оператор  е Николай Илиев, изпълнителни продуценти са Стела Стойкова и за СТФ „Екран” - Миладин Гергов. Редактор е Милен Иванов, а художник по костюмите - Ели Пешева.  

Филмът е заснет в къщите-музеи „Иван Вазов” в София и в Сопот, както и в Черепишкия и Драгалевския манастир. 

„За мен, песните на Вазов са усещане за родина.  Вазов е фундамент в българската литература и песните му са преминали всички бариери на времето. Сякаш са получили одобрението на българите и служат като мост, обединяват поколенията. Не случайно песните на патриарха на българската литература са толкова различни – маршова, стари градски и училищни песни – те предават духа на времето и настроенията на авторите на музиката. Вълнуващи са и не бива да ги забравяме“, казва Даниел Спасов.

Създадени са и нови музикални произведения по творчеството на писателя, които ще прозвучат за първи път в този филм. Това са „Българският език“, „Гроздобер“ и „Люлека ми замириса“.  Включени са още някои от най-вълнуващите песни по произведения на Вазов като: „Де е България”, „Край Босфора”, „Радецки”, „Когато бях овчарче”, „Боят настана”, „Песента на синчеца”, „Два бука”, „Молитва”. Песните са в изпълнение на: Лили Иванова, квартет „Славей”, Нели Андреева (ансамбъл „Филип Кутев”), формация „Български гласове” с диригент Ангел Ангелски, мъжки хор „Гусла” с диригент Валентин Бобевски, квартет „Светоглас”, младите певци Антонио Симеонов и Весела Асенова. 

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...