БНР

„Преди изборите на галоп се правят промени. Такива промени с нови схеми трябва да бъдат спокойно обсъждани. Получиха се различия, защото става дума за обещания към филмовата общност, за милиони, държавна подкрепа. Според тези нововъведения част от парите трябва да са за бонуси към чуждестранните продукции. Но те идват да снимат в България, не защото много ни харесват, а защото им е изгодно... Не трябва да се ощетява българското киноизкуство, да се намерят пари през фондове“. Коментара направи пред БНР Малина Петрова, режисьор, документалист. 

Тя отправи критика и към предложението пари да се отделят и за телевизионните сериали: 

„Телевизиите си имат Закон за радиото и телевизията, защо ще идват и ще вземат от бюджета на филмопроизводството... Правят бонусите на телевизиите, защото наближават изборите“. 

Според Петрова „нереализирани актьори, станали депутати, имат високомерието да правят законите“

„Този закон трябва да бъде спрян... Да го обсъждат качествени хора, не може лаици да се упражняват върху българското законодателство“, категорична е режисьорката. 

 

С коментар по темата в предаването „12+3“ се включи и доц. Александър Донев, консултант на Асоциацията на българските киносалони: 

„Предлагат се промени в правилата - двойно увеличение на изискването на програмиране на български филми в киносалоните, което е разбираемо, но е задължение, което стои върху киносалоните, а самите създатели на филмите не са задължени да се разпространяват в киносалоните... Филмите трябва да са направени така, че да привличат зрителска аудитория. Мисълта за публиката е изключена от текстовете на сегашния закон. Подкрепата ще се измерва с броя зрители, които са реализирали филмите в кината, без салоните да са ангажирани с процедурите на подбор на тези проекти и задължението тези филми да стигнат до кината. Навсякъде по света хората, които разпространяват киното, имат участие в тези процеси“. 

По думите на доц. Донев през последните години българските филми се отдалечават от зрителите. 

„Трябва да има две различни писти за финансиране на българското киноизкуство - едни са обърнати към широката публика, а другите - предназначени за развитие на съвременното киноизкуство. Такова разграничение е принцип, на който са организирани системите за държавно подпомагане в повечето страни“. 

Доц. Александър Донев определи закона като Франкенщайн: 

„Ние правим закон, зареден с философия, която вече не съществува в съвременната индустрия. Нещата се променят и заради пандемията. Необходим е нов хармоничен закон, от нулата, не като поправка“. 

Интервюто с Малина Петрова и с Александър Донев можете да чуете в звуковия файл тук 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция