От Waffen-SS до „Група 47” – животът и кариерата на починалия преди дни германски писател Гюнтер Грас са изпълнени с противоречия. Въпреки това нито един критик не отрече след смъртта му, че той е един от класиците на литературата на ХХ век.

Когато „Тенекиеният барабан” излиза през 1959 г., той разтърсва публиката с провокативния си сюжет, стил, език. На задрямалата в еснафското си всекидневие Западна Германия отново й е припомнени нацисткото й минало, което тя се опитва да замете под килима. По ирония на съдбата точно автор, членувал като младеж в нацистка организация, повдига неудобните въпроси.

Романът се разграбва във федералната република, продажбите му са фантастични и на американския пазар. Социалистическата ГДР не позволява книгата да прекрачи границите й, тъй като е „пубертетска проза” и „реакционна декадентска литература”, припомня „Шпигел”. Едва през 1987 г. „Тенекиеният барабан” е публикуван в Източна Германия.
По това време Грас вече е институция в Западна Германия. Бил е ключова фигура в литературната „Група 47, просъществувала 20 години – от 1947 до 1967 г., един от моторите на събитията през 1968 г. Формацията дава път на младите и непознати автори и точно като такъв Гюнтер Грас прави фурор, когато прочита първите глави на „Тенекиеният барабан” на едно открито четене.

Без списък на членовете и без формалности, „Група 47” носи свеж въздух в следвоенните времена, когато нацията още е шокирана от преживяното и се опитва да го забрави, като не говори за него. В тази група се проявяват най-добрите германски автори от втората половина на ХХ век. На откритите й дебати могат да присъстват всички желаещи, културното и политическото й влияние върху германския живот през 50-те и 60-те години е неоспоримо. 

От 1950 г. неформалната организация дава и награда за литература – първоначално в размер на 1000 германски марки, по-късно до 7000. Подпомагат я различни неправителствени организации, медии и издателства. Грас взима отличието през 1958 г. за първата глава на „Тенекиеният барабан”.

„Цайт” нарича Грас „герба на републиката”. „Шпигел” го сравнява с Томас Ман. Остър политически публицист, който призна нацисткото си минало и се нахвърли върху външната политика на Израел. Смелост? Арогантност? Което и да е вярно, не може да се отрече, че писателят никога не отстъпи от позициите си и дори на 87 години не спря да критикува. Последната му книга – биография на Братя Грим, излязла през 2010 г., сложи точка на литературното му творчество.

Въпреки Нобеловата си награда от 1999 г. Грас обичаше да казва, че най-важният му приз е от 1958 г., даден му от „Група 47”. „Защото тогава бях беден като църковна мишка”.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...