Връзката между киното и литературата винаги е била неразривна. Напоследък обаче все по-често популярните книги се адаптират за телевизията. Затова интересно дали известните автори гледат филми по литературни произведения и какво изобщо си пускат, когато имат свободно време. Сайтът flavorwire.com направи анкета за някои от любимите телевизионни програми на известни писатели.

Зейди Смит – „Шоуто на Кий и Пийл” (Key & Peele). Смит не е казвала директно, че това е любимата й продукция, но като се има предвид, че публикува есе за тях в „Ню Йоркър”, спокойно може да се каже, че й е поне в топ 5.

Стивън Кинг – „The Americans ” и датската продукция „Borgen”. Творчеството на Кинг често се филмира за малкия екран. За последно – „Под купола”.

Брет Ийстън Елис – „Истински детектив”. Авторът на „Американски психар” често промотира в „Туитър” мрачния криминален сериал.

Салман Рушди - „В Обувките на Сатаната” и „Семейство Сопрано”. Признава, че гледа и „Игра на тронове”, макар да го определя като „боклук, водещ до пристрастяване”.

Роксан Гей – готварското шоу на Ина Гартън. То често се коментира в профила й в „Туитър”.

Нийл Геймън – „Зоната на здрача”, повлияло силно неговото формиране като писател, както и „Мъпет Шоу”. Геймън е фен на ретро сериалите.

Маргарет Атууд – „Игра на тронове”. Атууд публикува есе в „Гардиън”, засягащо поредицата, базирана на фентъзи епоса „Песен за огън и лед” от Джордж Р. Р. Мартин.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...