На 4 октомври на 91 години е починал член-кореспондент Тодор Апостолов Бояджиев, съобщи Българската академия на науките на страницата си в интернет. Той беше от уважаваните преподаватели във филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Ето биографията и научния му принос, описани от БАН:

"Чл.-кор. Тодор Бояджиев е роден на 11.11.1931 г. в Ивайловград. През 1955 г. завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет. В периода 1955-1959 г. работи като учител в родния си град. През 1960 г. е избран за асистент в Катедрата по български език на СУ. В периода 1967-1968 г. специализира в Прага. През 1973 г. защитава кандидатска дисертация, през 1975 г. е избран за доцент, през 1983 г. – за професор, а през 1989 г. – за член-кореспондент на БАН.

В периода 1973-1975 г. чл.-кор. Бояджиев е преподавател по български език във Филологическия факултет на Московския университет. От 1979 до 1983 г. е заместник-ректор на Висшия педагогически институт в Шумен, а от 1983 до 1986 г. – негов ректор (през 1994 г. ВПИ става Университет „Константин Преславски“). Чл.-кор. Т. Бояджиев е дългогодишен ръководител на Фонетичната лаборатория на БАН и СУ, както и дългогодишен главен редактор на сп. „Български език и литература“.

Най-значимите научни приноси на чл.-кор. Тодор Бояджиев са в областта на българската диалектология, фонетика и фонология. Той е автор на множество учебници и помагала по български език. Много голям е приносът на чл.-кор. Т. Бояджиев и към средното образование в страната ни. Той е и сред най-добрите и търсени популяризатори на знанията за родния ни език, свидетелство за което са многобройните му беседи от поредицата „Знания за езика“ по Българското национално радио.

Професионалният път на чл.-кор. Тодор Божяджиев е тясно свързан със Софийския университет, където води лекционни курсове по българска диалектология и съвременен български книжовен език. Под негово ръководство са защитени над 150 дипломни работи. Тодор Бояджиев е дългогодишен ръководител на Катедрата по български език, зам.-декан и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, както и директор на Института за български език – БАН. Освен в Шуменския и Московския университет е работил и в университетите в Пловдив, Велико Търново и Хамбург.

За големите му заслуги чл.-кор. Бояджиев е получил редица награди и почетни звания: орден „Кирил и Методий – II степен“, орден „Народна Република България – III степен“, юбилейния медал „1300 години България“, „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет, почетен гражданин на гр. Шумен и др.

С кончината на чл.-кор. Тодор Бояджиев Българската академия на науките и българската наука губят един голям и достоен учен, с широка култура и ерудиция, прекрасен педогог и обичан учител, оставил след себе си достойни наследници."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Знам какво мога като актьор и какво не. Робърт де Ниро може и нищо да не прави… Аз не мога…”

Кристоф Ламбер, френско-американски актьор, роден на 29 март преди 66 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията