МАРИ ЙОКЛЕН, ФРАНС ПРЕС  (БТА/Андрей Шарков)

Шест месеца след като бе намушкан с нож в САЩ, британският писател Салман Рушди издава нов роман, "Градът на победата" ("Victory City") – "епичен разказ на жена" от 14-и век, която построява град, страда в изгнание и е обсипвана със заплахи в един патриархален свят.

Завършен преди покушението срещу автора, романът – без съмнение един от най-очакваните тази година – на твореца с индийски произход, е написан под формата на превод (от санскрит, бел. ред). на исторически епос за Пампа Кампана, младо момиче сирак, надарено от богиня с магически сили, което създава град Биснага – в превод "Градът на победата".

Авторът няма да представя официално 15-я си роман, който излиза утре в САЩ, а в четвъртък – в Обединеното кралство, предупреди неговият агент Андрю Уили в британския вестник "Гардиън", при все че Рушди "постепенно се възстановява" след нападението от 12 август, при което едва оцеля.

Тогава младеж се нахвърли срещу него с нож, докато писателят се канеше да вземе думата на конференция в Шаутакуа, в северозападната част на щата Ню Йорк, близо до езерото Ери.

Рушди – гражданин на САЩ, който живее от 20 години в Ню Йорк, е изгубил зрението на едното си око и способността да движи едната си ръка, съобщи агентът му през октомври.

Покушението предизвика шок на Запад, но бе приветствано от екстремисти в мюсюлмански страни като Иран и Пакистан.

Оттогава писателят не общува с медии, но през декември започна отново да публикува постове в "Туитър", най-често в отговор на критики по повод новия му роман, публикувани в печата.

Излизането на "Градът на победата" от печат обаче ще бъде съпътствано от редица прояви – предвижда се например видеоконференция с британските автори Маргарет Атууд и Нийл Геймън. 

"Думите са единствените победители"

Икона на свободата на изказа, откакто срещу него бе издадена фетва заради книгата му "Сатанински строфи" от 1988 г., в "Град на победата" Рушди отново възпява мощта на словото.

Поела мисията "да осигури на жените равенство в един патриархален свят", както посочва в резюме издателството – "Пенгуин Рандъм Хаус", героинята му, поетесата Пампа Кампана, през близо 250-годишния си живот се убеждава в "надменността на властниците" и участва във възхода, а после и в разрушението на Биснага.

Наследството, което тя оставя на света, е епос, заровен от нея в земята като послание към бъдните поколения. Романът приключва със следната сентенция: "Думите са единствените победители".

Американският писател Колъм Маккан, приятел на Рушди, твърди във в. "Ню Йорк таймс", че авторът "казва в "Градът на победата" нещо много дълбоко" – "казва: "няма начин да отнемеш на хората първичната им способност да разказват истории". Пред лицето на смъртта, дори изложен на смъртен риск, той успява да каже, че дарбата да разказваме истории е нашето едничко притежание".

Роден в Бомбай (днес Мумбай, б. пр.) през 1947 г., Рушди публикува първия си роман "Grimus"("Гримус") през 1975 г., а шест години по-късно става световноизвестен със "Среднощни деца", за който получава в Обединеното кралство наградата "Букър". 

През септември "Градът на победата" ще излезе и във Франция с оригиналното си заглавие, съобщи на АФП водещата проекта френска издателска къща "Акт Сюд". 

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 78 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма