Известната хърватска писателка Дубравка Угрешич почина в Амстердам на 73-годишна възраст, съобщи "Дневник", цитирайки хърватската телевизия N1. Тя беше уважаван и награждаван писател и учен, автор на голям брой творби, сред които "Министерство на болката", "Музеят на безусловната капитулация", "Животът е приказка", "Американски фантаст", "Култура на лъжата", "Баба Яга снесе яйце", преведени на повече от двадесет езика.
Получава наградата на НИН през 1988 г. за романа "Форсиране на романа-река".
Тя също така получи Австрийската национална награда за европейска литература през 1998 г. и беше финалист за международната награда Man Booker през 2009 г.
През 2016 г. е удостоена със словенската литературна награда Vilenica и международната награда за литература Neustadt, една от водещите американски награди за литература.
През през 2015 г. в интервю за Music & Literature Угрешич разказва:
„Още като малка осъзнах какво означава да си „друг“, какво значи „различността“. Когато момиченцета от нашата улица в Кутина разбраха от майките си, че моята майка е българка, те ме закачаха, че съм „българка“. Не забравяйте, че единственото, което децата искат, е да са като другите деца. Бях тормозена и обиждана заради тази различност. Кошмарът от ранното ми детство приключи, щом тръгнах на училище и се сприятелих с момиченце, чийто баща беше италианец.
За първи път посетихме българските ми баба и дядо – те живееха във Варна, на Черно море – когато бях на 7. Това стана непосредствено след възстановяването на дипломатическите отношения между България и Югославия. С майка ми пътувахме до Варна и останахме там два месеца. Това странно и ново семейно обкръжение ми беше напълно чуждо, но с лекота научих български. Майка ми не беше виждала родителите си от 10 години заради Коминформбюро, което изключи СФРЮ от Източния блок, създаден от Съветите. Да си българин в Югославия през 1948-а беше равносилно на това да си сърбин в Хърватия – или хърватин в Сърбия, босненец в Хърватия или Сърбия – през 1991 година. Като дете не можех да схвана нищо от това. Спомням си обаче една размяна на реплики с момче на моята възраст през първия ни престой в България. То рече: „Вашият Тито е капиталистическа свиня!“. Аз пък отвърнах: „Вашият Сталин е свиня!“.
ДУБРАВКА УГРЕШИЧ е завършила руска литература във Философския факултет в Загреб. В продължение на почти двадесет години тя работи в Института по теория на литературата към Философския факултет в Загреб.
Поради политически причини бе принудена да напусне Хърватия в началото на 90-те години. След това преподава в няколко американски и европейски университета, включително в Харвард.
Тя е и известен есеист, в текстовете си се занимава с въпроси на идентичността и националността, които повдигнаха събития като разпадането на Югославия и падането на Берлинската стена - в социален, исторически, политически и културен смисъл. С проникновеното си мислене тя се утвърждава като един от най-видните европейски писатели и есеисти. Творчеството й се отличава с рядка комбинация от ирония, полемика и състрадание.
