Починал е литературният критик, историк и есеист Светлозар Игов, съобщи БТА, позовавайки се на семейството му. 

Публикуваме биографията му, написана от Института за литература при Българската академия на науките:

Светлозар Игов е роден в софийското село Радуил на 30.01.1945 г. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966), специализира в Загреб и Белград (1967–1968). Защитава дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“ (1978). В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор. Работи в Института за изкуствознание (дн. Институт за изследване на изкуствата) към БАН (1976–1978) и в Института за литература към БАН (1978–2010). Редактор в различни литературни издания, главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994–2005).

Светлозар Игов е учен с важен принос към историята на българската литература, на славянските литератури, сравнителното литературознание. В продължение на вече шест десетилетия той е и един от най-активните оперативни критици в България. Откликва с отзив или рецензия на всички по-значими литературни събития. Оценките му се отличават с прецизност, дълбочина и отлично познаване на литературния процес. Той е сред малкото литературоведи, разбрали и отразили значимостта на дебютиращи през 60-те години поети като Николай Кънчев и Драгомир Петров. Емблематичната му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 и издадена едва през 1990, а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой.

Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги, отличаващи се с пространна ерудираност и широк тематичен обхват: литературна критика, класически и съвременни български писатели, две книги за Иво Андрич и др. От първите си публикации във в. „Средношколско знаме“ през 1960 до днес Светлозар Игов съчетава литературоведски занимания в огромен диапазон: критика, литературна теория, литературна история, публицистика, общо и сравнително литературознание, теория на превода и мн. др., но без рязка граница между тях. Литературната критика, теория и история се преплитат в текстовете му по оригинален начин. Той споделя: „Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“. В научните си текстове съчетава терминологичната прецизност на академичния език със своеобразен артистичен начин на изразяване, който го прави по-близък до читателя.

Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов е известен и с преводите си, популяризиращи редица сръбски писатели (като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др.), и със съставителството си на различни сборници и антологии. Автор е и на художествени произведения в най-разнообразни жанрове: поезия, фрагменти, афоризми, есета, разкази, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Писал е, по собствените му думи, „във всички литературоведски и литературни жанрове“, а освен с жанрова, художествените му творби се отличават и с тематична широта, както и с рефлексивност и културна многопластовост.

Носител на редица награди, сред които националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков" (1999), националната литературна награда "Йордан Йовков+ (2010), Вазова награда (2012), наградата "Перото" за цялостен принос (2019), званието Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. Създател на наградата "Дъбът на Пенчо", присъждана ежегодно (от 2007) за литературни и литературоведски приноси към българската литература.

Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.

Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.