"Истинското родно място е там, където за първи път сме обърнали осъзнат поглед върху себе си: моята първа родина бяха книгите.“ - Маргьорит Юрсенар

---

САВА СЛАВЧЕВ

Сега когато честваме „Нощта на литературата“ няма как да не кажем последно сбогом на Нучо Ордине, починал тази година на 10 юни. Добър приятел, един от малкото радетели на четенето, книгите и  „безполезното“. Нучо  ни напусна 37 дни преди да навърши 65. Последните десетина години от живота си прекара в неравна борба с разпространеното днес виждане за вършене на полезни неща, които да носят бърза печалба, успех и лесни пари.

В идеята за полезност обаче Нучо внасяше универсалната ценност на онова знание, чиято основна стойност е напълно освободена от крайна практична заинтересованост. Залагаше на  знанието само за себе си, което, именно поради собствената си незаинтересована и безплатна природа, далеч от всякаква практична или търговска цел, ни прави свободни и мислещи, трансформира ни в хора на духа, прави ни по-добри. Защото само носителите на знанието (а не на парите) играят основна роля е в укрепването на духа, човешкото и допринасят за културното израстване на човечеството.

Думата диаманте означава, разбира се, диамант. Но това е името и на едно малко, но изключително спретнато, бутиково селце от около 5 000 души в област Калабрия, недалеч от град Козенца, намира се на Тиренско море. Малко хора си спомнят, че първото име на Нучо беше Диаманте,  както се казва родното му място. Но той заслужаваше това име. Неговите семпли и бедни родители бяха успели да отгледат наистина един самороден диамант, прекарал в захлас дни и нощи на книгите, станал изящна перла в короната на съвременния хуманитаризъм. Литературен историк, литературен критик, писател университетски преподавател и изследовател на Ренесансовата литература с фокус върху Джордано Бруно, Нучо Ордине бе сред най-известните изследователи на италианското Ринашименто.

Интересите му бяха в областта на хуманитаристиката и Ренесанса, на които лично е принесъл в дар „Теория на новелата и на смеха през XVI век“, „Срещи със знанието“, „Три корони за един крал“ и др. Особено внимание Нучо отделяше на Джордано Бруно, както споменахме, на когото посвети три книги, които са преведени на единадесет езика, сред които китайски, японски и руски.

Беше гост-професор в редица първокласни университети, носител е на много почетни награди на Франция, Италия и Русия,  приятел на издателство "Изток-Запад" и на мен, както и на големия Джордж Стайнър, който му посвети последната си книгата със заглавие „Моите ненаписани книги“.

Последният път когато чух Нучо беше преди около две години, няколко дни след изказване на Борис Джонсън, който в лекция пред студенти в един университет в Обединеното Кралство се беше изхвърлил с препоръката да се учат само тези дисциплини, които носят пари, защото другото било загуба на време. Нучо беше бесен. Даваше интервюта и заклеймяваше публично този пагубен начин на мислене, продължавайки, като Сервантес, борбата с вятърните мелници.

Две книги на Нучо имаме преведени на български: "Цял живот с класиците“ и „Ползата от безполезното“.

Той беше убеден, че за да разберем по-добре себе си и заобикалящия ни свят ние трябва да четем книги, да препрочитаме класиците, защото именно  на страниците на класическите произведения, дори векове по-късно, винаги можем да усетим пулсирането на живота в разнообразните му форми. И основната задача на един добър преподавател би трябвало да е да върне училището и университета към тяхната основна функция: не тази да произвеждат хора с дипломи, а да формират духа на свободни граждани, способни да разсъждават критично и независимо.

Голяма част от живота си той посвети на тази борба. Затова и казаното от Айнщайн ми се струва, че приляга на Нучо, той си го заслужи:

 "Само един живот, отдаден на другите, е достоен да бъде изживян."