Людмил Тодоров - режисьор, писател, актьор, сценарист, е починал след тежко боледуванена. Новината за кончината на 68-годишния творец, е съобщена от неговата съпруга, преводачката Златна Костова.

 

ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ е роден в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва Английската гимназия "Гео Милев" в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" със специалност кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.

Автор е на осем игрални филма, сред които са "Бягащи кучета" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Приятелите на Емилия" (1996) - носител на наградата на ФИПРЕСИ от Международния кинофестивал в Солун, "Двама мъже извън града" (телевизионен, 1998), "Емигранти" (2002) - с награда за най-добър български филм от Международния кинофестивал в София, "Шивачки" (2007), "Миграцията на паламуда" (2012). Като актьор играе в "Мера според мера" - където е и асистент на режисьора Георги Дюлгеров, "На всеки километър", "Парчета любов".

Публикувал е и пет романа и един сборник с разкази: "Да изгубиш Мечо Пух" (1988), "Хроника на една любов" (1993), "Хроника на едно пропадане" (2000), "Шлеп в пустинята" (2013), "С череша се задави косът" (2016). Последната му книга "Смяна на оптиката" излезе през миналата година.

Със Златна Костова имат имат един син – преводача Матей Тодоров.

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Людмил Тодоров имаше наистина силно присъствие. Той имаше страшно високи критерии, най-вече към себе си.  И предполагам, че заради това му беше много тежко. Това му беше най-сложният избор – да бъдеш непримирим към най-дребните компромиси. Това каза режисьорката Иглика Трифонова, потърсена от БТА след кончината на известния български писател, актьор, сценарист и режисьор.

„Той имаше страхотен талант да пише. Спомням си първите ни сблъсъци от първи курс във ВИТИЗ с нещата, които пишеше или измисляше. За мен това беше трудно постижимо, освен дарбата да пише, и тази страшно висока взискателност към текстовете, към драматургията. Той трудно приемаше хвалбите и добрите думи. Трудно беше да му се каже колко беше важен. Надявам се, че го знае“, допълва Иглика Трифонова.

„Последните години той живееше страшно дистанцирано. Той винаги страшно ценеше самотата си. Може би, от всички нас, на него тя му беше най-необходима. За човек като него, с такива високи изисквания, е обяснимо, че се затвори. Съжалявам, че част от младите в киното, будните и талантливи хора, не го познават на живо“, каза още тя. „Вече двама души от моя клас, от нашия кръг, ги няма, и те са хората с най-силно присъствие – Иван Черкелов и Людмил. Животът ни беше много интензивен, заедно в годините, в които се оформихме. И това е една от загубите, които ще бъде до край с всички нас, останалите“, казаа още тя.

---

„Людмил – не мога да кажа „беше“, защото ми е странно всичко, но много достоен човек. Той запази достойнството си през целия си живот , така че не слугуваше на никого – нито на обществения вкус, нито на някаква конюнктура“, каза пред БТА проф. Светослав Овчаров.

„Той си беше човек, който живее по собствените си правила и не ги промени. Не се пречупи по никакъв начин. Може би и затова толкова рано си отива“, каза още той.

---

„Съжалявам! Не мога да кажа нищо сега. Думите днес загубиха сила и смисъл! Тъжно е! Той ни подари най-любовното лято в нашия живот. Благодарност за Людмил! И…поклон!“, каза пред БТА актрисата Рени Врангова.

---

По-рано днес Министерството на културата изказва съболезнования на семейството и близките на Людмил Тодоров по повод неговата кончина. „Людмил Тодоров остава в духовните ни пространства с непримиримата си позиция и талантливите си интерпретации на живота. Негово вярване и в живота, и в творчеството, бе, че „идеята за преходността убива хората и ако е вярна, по-добре да живеем заблудени“. А с романа си „Смяна на оптиката“ (2022) Людмил Тодоров ни напомни колко е важно да можем да погледнем през очите на другия, за да го разберем по-добре“, казват от МК.

В социалните мрежи за кончината на Людмил Тодоров пишат още негови приятели и колеги. „Нежен и опак, чувствителен до уязвимост, един от най-фините и интелигентни режисьор и писател - Людмил Тодоров, сбогом и поклон!“, пише Антоанета Бачурова. „Благодаря за талантливото и безкомпромисно почтено наблюдение от упор на нашия свят във филмите, разказите, романите; за упованието и утехата отвъд угнетението“, пише Мирослава Тодорова. „Мир на душата му - беше от шепата добри български режисьори!“, пише Владо Трифонов. Людмил не беше човек на многото думи, но думите му винаги си тежаха на мястото, пише Ваня Хинкова. „Отиде си от този груб свят режисьорът Людмил Тодоров, един много ценен за нас човек, който много ни помогна в началото на филмовата ни кариера. Освен брилянтен разказвач, прекрасен режисьор, беше и голям драматург и писател с много фино чувство. Той написа финалния сценарий на нашия първи филм „Тилт“, с който имахме големи успехи. Даваше безценни съвети и като приятел и професионалист, учехме се от неговите филми", пише Борислав Чучков. Огромна загуба за българското кино, написа Гергана Стоянова. „Сбогом и светъл път!“, написа Явор Гърдев.

 

Източник: БТА

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма