Месец преди да навърши 74 години е починал уважаваният писател, публицист и художник Христо Карастоянов, съобщи БНР, позовавайки се на негови близки. Въпреки че е роден в Тополовград, Карастоянов беше свързан с Ямбол. Там завършва гимназия през 1967 г., а българска филология в Пловдивския университет (1981). Бил е редактор на различни периодични издания, драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол. Редактирал е множество книги на млади български автори.
Той е автор на повече от 30 книги с разкази, романи, повести, новели, пиеси, очерци, стихотворения. Характерна за текстовете му е постмодерната структура на изграждане, в която е особено застъпена фрагментарността. В текстовете си авторът оригинално смесва минало и настояще. Той има подчертан афинитет към изграждане на исторически личности (Нефертити, принцеса Анастасия Романова, Гео Милев, Георги Шейтанов и др.). В творчеството му може да се открие влияние от Йордан Радичков, Михаил Булгаков, Габриел Гарсия Маркес, Джеръм Селинджър, Кърт Вонегът.
Освен в литературата Карастоянов се изявява и в областта на публицистиката с множество статии и есета в различни периодични издания, автор е и на първото монографично изследване за писателя Матвей Вълев (1982).
Романът му "Една и съща нощ" (2014), посветен на Гео Милев, е определян от българската литературна мисъл като най-добрия роман на десетилетието. Постановката на Иван Добчев "Гео", създадена по романа, е играна с голям успех на сцената на Народния театър, а по негови разкази е заснет филмът "Следвай ме" на режисьора Дочо Боджаков.
Христо Карастоянов е носител на редица литературни награди: Награда на Съюза на българските писатели за документалистика (1999); Награда "Чудомир“ за хумористичен разказ (1997); Награда „Златен ланец“ (2001); Награда „Развитие“ за ръкопис на роман (2003); Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“ (2012); Награда „Дъбът на Пенчо“ за романа "Една и съща нощ“(2014); Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Една и съща нощ“(2014); Награда "Елиас Канети“ – за романа „Една и съща нощ“ (2015); Първа награда за проза в годишните награди на портал Култура – за романа "Послепис“ (2017); Международна литературна награда „Алеко“ (2022). Негови произведения са преведени на английски, немски, руски, турски, полски. "Петият вагон и други истории" (2023) е последната му книга.
