КРИСТИНА РАЙМАН-ШНАЙДЕР, DW

Франц Кафка е автор, който е формирал у милиони хора модерното усещане за индивид и власт, за скрития драматизъм на битието. И от чието име произлиза терминът кафкианство, навлязъл в десетки модерни езици: за ирационалното, абсурдното и мрачното, което ни заобикаля. Творчеството на Кафка не може да се отдели от неговия сложен живот, от трудните отношения със семейството и околните, от проблемите му с жените и в крайна сметка от тежката болест и съзнанието за наближаващата смърт.

 

Произход и трагично детство

Кафка се ражда през 1883 година в Прага, в немскоезично еврейско семейство. С този си произход той се оказва двоен аутсайдер за околния свят. А и вътре в семейството не му е лесно. Прочутото писмо до баща си Кафка пише на трийсет и шест годишна възраст, пет години преди своята ранна смърт. През 1919 г., писателят вече е достигнал върха на литературното си творчество: сътворени са както ключовите романи „Америка“ и „Процесът“, така  новелите „Присъдата“ и „Метаморфозата“. И тъкмо в този свой звезден миг като писател Франц Кафка пише това писмо до баща, в което се изливат всички страдания от детството му. В писмото между другото четем:

„Разбира се, не бих могъл днес непосредствено да опиша възпитателните ти средства през най-ранното ми детство, но бих могъл приблизително да си ги представя, като съдя по тези от по-късните години и по твоите обноски към Феликс. Тук трябва да се отчете и утежняващото обстоятелство, че по онова време си бил по-млад, в резултат на което си бил по-бодър, по-див, по-първичен, още по-безгрижен от днес (…). Години наред след това страдах от мъчителната представа как мъжът с великански размери – моят баща – последната инстанция, може да дойде при мен през нощта и от леглото почти безпричинно да ме изнесе навън и как, следователно, аз за него съм нищожество.“

 

Конфликтът с бащата

Франц Кафка е най-големият син на своя баща-тиранин Херман Кафка, който така и не успява да се примири с мисълта, че наследникът му остава съвършено равнодушен към семейния търговски бизнес. Херман Кафка смята писателството за глупав каприз, но двамата влизат в конфликт и по други въпроси: отношенията с жените, къде да се живее, избор на професия. Херман Кафка така и не получава писмото от сина си, което днес е известно на целия свят: Франц помолил майка си да му го даде, но тя просто не посмяла.

През краткия си живот Кафка така и не съумява да се издържа от писане, затова работи в една застрахователна кантора. Обича да кара мотоциклет, да ходи на кино, понякога се отбива и при червените фенери. Но иначе с жените никак не му върви, той просто не знае как да се държи с тях. Коя близост е приемлива, ако той като мъж има сериозни намерения? Младият писател няма отговор на този въпрос.

 

Творбите остават запазени благодарение на Макс Брод

Вечерно време и нощем се отдава на писане: дневници, разкази, новели, романи. Неговият най-добър приятел Макс Брод, с когото се запознават като студенти по право, бързо забелязва невероятната литературна дарба на Кафка и го окуражава да пише и да публикува. Самият Кафка обаче до последно изпитва съмнения в своя писателски талант и когато през 1924 година умира едва на 41-годишна възраст, заветът му към Макс Брод гласи: да се изгорят всички записки. За късмет на човечеството Макс Брод не изпълнява желанието на своя приятел.

Днес хората по цял свят четат Кафка, а плеяда от известни писатели се позовават на него в собствените си произведения. Прочутият колумбийски писател и Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес например признава, че новелата на Кафка „Метаморфозата“ му е дала първия тласък да пише. Тази новела, която има култов статут, разказва за мъж, който една сутрин се събужда и установява, че се е превърнал в гигантско насекомо.

В своята белетристика Кафка разработва вечни човешки теми. Например за властта, за бюрокрацията, за отношението към авторитетите, а най-вече за усещането на индивида, че е попаднал в капана на институциите и под надзор, че е самотен и напълно безпомощен. Това са универсални теми, те засягат хората по цял свят и през цялата последна епоха на модерността. Мнозина литератори в една или друга форма определят жанра на Кафка като свързан със сънищата и най-вече с човешките кошмари.

 

С какво Кафка остава актуален и в 21 век

В социалните мрежи Кафка вече е „съавтор“ на мемета. Това се отнася най-вече за главния герой в „Метаморфозата“ Грегор Замза, който се превръща в насекомо. В ТикТок подрастващите вече се замерят с цитати от Кафка. Е, те не винаги са точни, но това не снижава степента на възхищение към великия модерен писател. Кафка неслучайно буди възхита и емоции особено у младите хора, които – също като него – често попадат в конфликт с властите и авторитетите и понякога също се чувстват изоставени и безпомощни.

Пък и не само младите. Дори днес, в дигиталния свят, темите на Кафка за отчуждението, за тоталния контрол, за самотата и за абсурдите наоколо са повече от актуални.

 

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...