Албанският писател Исмаил Кадаре почина на 88 години тази сутрин, съобщи Франс прес, позовавайки се на издателя на писателя.  Г-н Кадарe е починал от сърдечен удар, уточниха от болницата в Тирана. Той пристигна "без признаци на живот", лекарите му направиха сърдечен масаж, но той "почина около 8:40 ч. местно време (09:40 ч. българско време), съобщиха от болницата.

Кадаре е роден на 28 януари 1936 година в албанския град Гирокастра.

Той е единственият албанец, номиниран няколко пъти за Нобелова награда за литература и носител на международната награда "Букър", отбелязва „Албениън дейли нюз“.

Саркастичен етнограф, романист, редуващ гротеска и епос, Исмаил Кадаре изследва митовете и историята на своята страна, за да направи дисекция на механизмите на "универсалното зло" - тоталитаризма. 

Той е международно признат автор, най-известен с романа си „Генералът на мъртвата армия“, публикуван през 1963 г., когато Албания все още е под диктатурата на Енвер Ходжа, една от най-затегнатите диктатури в света.

„Комунистическият ад, както всеки друг ад, е задушаващ“, каза писателят пред АФП в едно от последните си интервюта през октомври. „Но в литературата това се трансформира в сила на живот, сила, която ти помага да оцелееш, да победиш диктатурата директно.“

Литературата „ми даде всичко, което имам днес, тя беше смисълът на живота ми, тя ми даде смелостта да се съпротивлявам, щастието, надеждата, че ще преодолея всичко“, каза той от дома си в албанската столица Тирана. 

Кадаре се мести да живее във Франция през 1990 г. – само няколко месеца преди падането на комунистическия режим след студентски протести по-рано през декември, отбелязва Асошиейтед прес. Той  живее в Париж, като наскоро се е завърнал да живее в Тирана.

Автор е на над 80 романа, пиеси, сценарии, стихотворения, есета и разкази, преведени на 45 езика. Сред по-известните му произведения са стихосбирките „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Слънчеви мотиви“, както и романът „Чудовището“ и най-известното му произведение „Генералът на мъртвата армия“.

През 1992 г. Кадаре получава наградата „Prix mondial Cino Del Duca“; през 1998 г. наградата „Хердер“; през 2005 г. получава международния „Букър“, присъден за първи път тогава; през 2009 г. получава наградата за изкуства на „Принцесата на Астурия“; а през 2015 г. Наградата на Йерусалим. Той получи наградата „Kyong-ni“ през 2019 г. и Международната награда за литература „Neustadt“ през 2020 г.

Междувременно през 1996 г. Франция го направи чуждестранен асоцииран член на френската Академия за морални и политически науки, а през 2016 г. става носител на Ордена на почетния легион. Номиниран е 15 пъти за Нобелова награда за литература. От 90-те години Кадаре е предлаган и от двете големи политически партии в Албания да стане консесусен президент на Албания, но отказва.

 

Източник: Симона-Алекс Михалева, БТА

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Трябва ли литературата да следва актуалните събития? Уверен съм, че тя е такова средство за масова информация, което никога не е в състояние да бъде в крак със случващото се.“

Зигфрид Ленц, германски писател и драматург, роден на 17 март преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...