Канадската писателка Маргарет Атууд, която подготвя мемоарите си, каза в интервю за Ройтерс, че е твърде стара, за да се притеснява от възхода на изкуствения интелект.

Тя се описва като човек, който все още се забавлява с писане.

Атууд, която е на 84 години, дебютира като поетеса през 1961 г., а публикува първия си роман - The Edible Woman, през 1969 г. Оттогава е написала повече от 60 книги, сред които романи, разкази и детски книги.

"Не съм писателка, която живее в бедност и намира за много трудно да пише. Вероятно можете да се досетите за това от броя на книгите, които действително съм написала", казва Атууд.

Тя дава интервю за Ройтерс миналата седмица, докато е в Дания, за да получи литературната награда "Ханс Кристиан Андерсен" в чест на известния писател на приказки от 19-и век.

Маргарет Атууд не е притеснена за въздействието, което изкуственият интелект може да окаже върху нейната кариерата си, като направи контраст с по-младите творци.

"Изкуственият интелект тревожи много хора. (...) Аз съм твърде стара, за да се да се притеснявам прекалено много за тези неща. Но ако бях на 30 години, щях да се притеснявам", каза тя. "Ако бях графичен дизайнер, щях да се притеснявам".

Миналата година писателката разгледа стихотворения и литература, написани от изкуствен интелект от нейно име.

"Досега изкуственият интелект е глупав поет. Наистина лош“, казва тя. "А и не е много добър писател на художествена литература".

Антиутопичният роман на Атууд "Разказът на прислужницата", излязъл за първи път през 1985 г., за теократична диктатура в САЩ, отбеляза рязък скок в продажбите след избирането на републиканеца Доналд Тръмп в Белия дом през 2016 г., припомня Ройтрес.

През 2019 г. тя публикува продължението "Заветите“ и беше отличена с "Букър", който подели с Бернардин Еварист.

В интервюто Атууд подновява и предишните си критики на Тръмп, на фона на сегашната оспорвана президентска надпревара. Тя казва, че е много загрижена за това, което смята за негови автократичен наклонности.

Последната й книга, озаглавена Old Babes in the Wood, е публикувана през 2021 г. и разглежда темите за семейството, брака, скръбта и загубата. Атууд я пише две години след смъртта на съпруга й, писателя Греъм Гибсън.

"Обичам хората да ме питат за бъдещето. За какво мислиш? За следващите две години, за следващите пет години, за следващите десет години? Ние не знаем. Пиша едни големи мемоари в момента, а в тях пиша само глупости и катастрофи, защото всичко останало е скучно", казва Маргарет Атууд. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.