БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На 8 януари на 76 г. внезапно ни напусна Владо Даверов – писател, драматург, сценарист, тв ръководител.

За мен това е тежка загуба.

Аз съм израснал с неговото творчество, чел съм всичките му романи и новели, запознат съм с повечето от сценариите му.

Писал съм отзив за последната му книга от 2020 г. “Съвършенство“, а за майсторството му като романист имам отделно изследване – „Романистът Владо Даверов“ от 2013 г.

Отлагах печатането на ревю за драмата „Не бях аз“, 2024, своеобразно театрално продължение на култовия у роман „Вчера“ от 1989 г.с режисьор Лиза Шопова, тъй като бях озадачен от разликата между пиесата и прозаичното продължение на романа, под заглавие „Прайм тайм“ , излязло през  2009 г.

Сега това вече няма никакво значение.

Даверов отиде в един по-добър свят, реализирал се напълно, той остава в съзнанието ни именно като авторът на „Вчера“, култов филм на Иван Андонов по негов сценарий, без да забравяме, че е автор на текста на незабравимата песен на Кирил Маричков „Клетва“ и още по-успешен и популярен роман, написа пет сборника с разкази, девет романа, единадесет сценария…

В едно интервю, взето от мен с големия и вече също покоен режисьор и мой съгражданин Людмил Тодоров от 2015 г. той чистосърдечно си призна, че с най-голям успех от филмите му се е ползвал „Двама мъже извън града“ от 1998 г., като според  него основната заслуга е на сценариста Владо Даверов, по чийто едноименен разказ бе заснета тв лента.

Познавах се лично с Даверов.

Имах две срещи с него през лятото на  1992 г., когато бе завеждащ отдел „Национален живот“ на вестник „Демокрация“, разговаряли сме подробно за току-що излезлия му тогава роман „Кенеди“, знаех, че има вероятност той да бъде екранизиран, че към него е проявила интерес режисьорката  Станислава Калчева…

Винаги с интерес съм следял творческото му развитие и смятах, че след „Не бях аз“ има още какво да каже на своите  почитатели…

Уви, Смъртта ме опроверга и докато преодолявам шока от ненавременната му кончина ще препрочета отново „Вчера“ и „Съвършенство“.

В негова памет, а и защото го заслужава.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.