БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На 8 януари на 76 г. внезапно ни напусна Владо Даверов – писател, драматург, сценарист, тв ръководител.

За мен това е тежка загуба.

Аз съм израснал с неговото творчество, чел съм всичките му романи и новели, запознат съм с повечето от сценариите му.

Писал съм отзив за последната му книга от 2020 г. “Съвършенство“, а за майсторството му като романист имам отделно изследване – „Романистът Владо Даверов“ от 2013 г.

Отлагах печатането на ревю за драмата „Не бях аз“, 2024, своеобразно театрално продължение на култовия у роман „Вчера“ от 1989 г.с режисьор Лиза Шопова, тъй като бях озадачен от разликата между пиесата и прозаичното продължение на романа, под заглавие „Прайм тайм“ , излязло през  2009 г.

Сега това вече няма никакво значение.

Даверов отиде в един по-добър свят, реализирал се напълно, той остава в съзнанието ни именно като авторът на „Вчера“, култов филм на Иван Андонов по негов сценарий, без да забравяме, че е автор на текста на незабравимата песен на Кирил Маричков „Клетва“ и още по-успешен и популярен роман, написа пет сборника с разкази, девет романа, единадесет сценария…

В едно интервю, взето от мен с големия и вече също покоен режисьор и мой съгражданин Людмил Тодоров от 2015 г. той чистосърдечно си призна, че с най-голям успех от филмите му се е ползвал „Двама мъже извън града“ от 1998 г., като според  него основната заслуга е на сценариста Владо Даверов, по чийто едноименен разказ бе заснета тв лента.

Познавах се лично с Даверов.

Имах две срещи с него през лятото на  1992 г., когато бе завеждащ отдел „Национален живот“ на вестник „Демокрация“, разговаряли сме подробно за току-що излезлия му тогава роман „Кенеди“, знаех, че има вероятност той да бъде екранизиран, че към него е проявила интерес режисьорката  Станислава Калчева…

Винаги с интерес съм следял творческото му развитие и смятах, че след „Не бях аз“ има още какво да каже на своите  почитатели…

Уви, Смъртта ме опроверга и докато преодолявам шока от ненавременната му кончина ще препрочета отново „Вчера“ и „Съвършенство“.

В негова памет, а и защото го заслужава.