Александра Фрьолих (58) - авторка на бестселъри в Германия, е открита мъртва в плаващия си дом на Елба, съобщиха германските медии. Полицията е започнала веднага разследване.

Случаят бързо е предаден на отдел „Убийства“, тъй като има данни, че тя е била нападната. Властите откават да дадат повече подробности, освен че са събрани съдебномедицински доказателства и е представен доклад на съдебния лекар.

Според местната телевизия NDR, която се позовава на полицейски източници, Фрьолих е била застреляна. Разследващите са отправили призив към потенциални свидетели, които може да са забелязали подозрителна дейност на или около дългата кафява лодка, в която е живял Фрьолих, на брега на река Елба в Холцхафен, в източната част на окръг Моорфлийт.

Полицията е обявила, че синът й е открил тялото й.

„Според актуалната информация роднините са намерили 58-годишната жена безжизнена в дома й и са алармирали пожарната, която е успяла само да потвърди смъртта на жената“, заяви говорител на полицията пред местните медии. „След оценка на следите и доказателствата разследващите органи вече смятат, че жената е починала в резултат на насилие.“

Медиите съобщиха, че на мястото на престъплението има водолази, тъй като се предполага, че оръжието може да е било хвърлено в река Елба.

Фрьолих започва работа като журналист, първоначално в Украйна, където основава женско списание в Киев. По-късно работи като журналист на свободна практика в Германия за женски и други списания като Stern, преди да се насочи към писането на романи.

През 2012 г. публикува дебютния си роман „Моята руска свекърва и други катастрофи“, който според нея се основава на собствения й опит от брака й. Романът влиза в списъка на бестселърите на списание Der Spiegel, където остава няколко месеца. 

През 2016 г. издава криминалния роман „Смъртта е сигурна“, който е също толкова успешен, а през 2019 г. го последва „Скелети в гардероба“. И двата са публикувани от Penguin. Романите й се характеризират със смесица от хумор, семейни истории и социални теми.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков