ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН - БГ, основател на литературния клуб „Зора”
Читалище – тази красива, светла дума не е общославянска, а чисто българска, защото и читалището е българско явление. Близо две столетия то е онзи средищен център, онази чисто обществено-културна организация, която се грижи за българската душа и, може да се каже, целокупно я отглежда. И тази велика роля на читалището все още не може да бъде изместена от никакви други институции – дори от могъщите днес масмедии: радио, телевизия, интернет. У нас читалищата винаги са били нещо повече от просветителни центрове. Бих казал, че и до днес те са извор на обществена култура, на морални добродетели, на начин на живот…
---
Скоро русенското читалище, назовано със светлата – също типично българска – дума „Зора“, ще навърши 160 години. Създадено през пролетта на 1866 г., в последното десетилетие на варварското, безпросветно турско робство, по идея на видния общественик и политик Драган Цанков, то идва да запълни една огромна духовна нужда на жителите на големия крайдунавски град – тогава столица на Дунавската област (вилает), простираща се от Ниш до Кюстенджа (Констанца).
Това, разбира се, е едната причина, но има и друга, по-важна. По същото време русенският „реформатор“ Мидхат паша замисля да слее българските с турските училища и да нанесе съкрушителен удар върху родната просвета и култура. На асимилаторската му политика трябва да се противопостави една нова патриотична сила. И тя не закъснява да се яви в лицето на първото русенско читалище, създадено по модел на вече изградените родолюбиви организации в Лом, Шумен, Свищов и Ловеч.
В самото начало бил утвърден устав, според който основната задача гласяла: „подпомагане на родното образование и просвета“. Затова неговите енергични основатели създали библиотека за всички „будни и грамотни русенци“. Същата цел се преследвала и чрез редовното организиране на „сказки“ (беседи), вечеринки, музикални концерти и драматически представления.
Но за тази полезна, родолюбива дейност, разбира се, били необходими не само хора, но и средства. И русенци, осенени от възрожденската идея, че величието и бъдещето на нацията трябва да бъдат общо дело – както на всеки поотделно, така и на всички заедно – и обладани от библейската максима „дай, за да получиш“, дарявали не толкова от излишък на имане, колкото от високо гражданско съзнание. Първите начинатели доброволно определяли сума, която редовно внасяли в касата на „Зора“ като спомоществователи. Тя била различна според възможностите на всеки, но всички дарявали с еднаква щедрост на сърцето.
Според първия устав „Зора“ се ръководело от изборно настоятелство: председател, секретар, касиер, двама членове и библиотекар. Още в началните години то се превърнало в притегателен център за духовно издигнатите граждани на Дунавската ни столица – все млади хора, просветители и бъдещи революционери и политици: Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ради Иванов, Иларион Драгостинов, Тодор Хаджистанчов, Георги Икономов, Никола Табаков, Ангел Кънчев, Ганчо Карамаждраков, Захарий Стоянов.
Твърде скоро русенското читалище вплело името си в революционните борби на града и на цялата българска земя за освобождението й от омразното, жестоко петвековно робство. Оттук Отец Матей Преображенски пренасял под монашеското си расо оръжие за Велико Търново, а първият помощник на Апостола на свободата Васил Левски – младият Ангел Кънчев – посветил Никола Обретенов в тайната как да се образува Русенският революционен комитет – важната връзка между БРЦК в Букурещ и комитетската мрежа в страната.
По този повод летописецът на епохата Захарий Стоянов писал: „Нямаше вече съмнение, че „Зора“ служеше за свърталище на този комитет, при все че Уставът, сложен в златни рамки, гласеше, че никаква книга или вестник с противно на правителството съдържание тук не се приема!“
Не е случайно, че именно тук – през 1875 г., в една от трите стаи на Глаголизовата къща (намирала се на днешната улица „Тодор Страшимиров“), първия скромен дом на читалището – било взето важното решение за организирането на Червеноводската чета на Тома Кърджиев.
Преустановило дейността си по време на Руско-турската война от 1877–1878 г., „Зора“ било възстановено на 18 декември 1883 г. на голямо тържествено общоградско събрание, ръководено от революционера и читалищен деятел Тома Кърджиев. Тогава бил приет и вторият устав, в който се казвало, че „читалището, в желанието си да помогне на гражданите на Русе плодотворно да прекарват свободното си време, има за цел да:
а) състави една нова библиотека, която да послужи за основа на една по-голяма бъдеща градска библиотека;
б) отвори и издържа едно неделно училище – за децата и за всеки, който иска да се образова“.
Според историческите източници от онова време двете важни и благородни задачи били осъществени много добре и в срок, но настоятелството, начело с Тома Кърджиев, било поело антибългарски, русофилски курс и властите закрили „Зора“. Богатият книжен фонд послужил за база на новосъздадената общинска библиотека – предшественик на днешната голяма и богата Регионална библиотека, носеща името на Любен Каравелов.
За първите си 22 години „Зора“ положило основите на русенската духовна култура. Всъщност оттук започва театралното дело в града – с представлението на пиесата „Ружица“ от Тодор Хаджистанчов (1871), последвано от ред успешни премиери на „Геновева“, „Иванко“, „Крум Страшний“, „Криворазбраната цивилизация“, „По неволя доктор“, „Покръстването на Преславския двор“, „Райна княгиня“, „Разбойници“…
От това славно време са и най-ранните музикални прояви в Русе – отново дело на Българското читалище „Зора“: концерти – хорови, инструментални и вокални, балове; първото у нас певческо дружество, основано от неуморния учител, писател и преводач Тодор Хаджистанчов (4 октомври 1870 г.); първият струнен оркестър (1872), ръководен от Никола Сакеларов, който по-късно, заедно с драматическата трупа, поставя основите на филхармонично-театралното дружество „Лира“ (1891–1906) – пряк предшественик на големите културни институти в Русе: Драматичния театър „Сава Огнянов“ (1907), Държавния симфоничен оркестър (Филхармонията – 1947) и Русенската държавна опера (1949).
По-късно, през 20-те и 30-те години, русенски общественици правят опити да възродят старото възрожденско читалище, но това става значително по-късно – през 1956 г., година на известни положителни промени в комунистическия режим. На 30 септември 1955 г., по инициатива на група от 33 културни дейци и общественици, подпомогнати от енергичния партиен ръководител и един от градителите на съвременния Русе – Пенчо Кубадински, се взема решение за възраждането на „Зора“. В учредителния протокол се посочва, че това се прави, за да се „продължат революционно-патриотичните и демократични традиции на прочутото народно читалище от предосвобожденския период“. Избран е нов управителен съвет, в който влизат журналисти, юристи, театрали, общественици и авторитетни личности от града, известни с отношението си към просветата и културата. Секретар е младият тогава журналист и писател Серафим Северняк.
През следващия, трети период от своята история Възрожденското образцово народно читалище „Зора“ успява да достигне и далеч да надхвърли мащабите на първите години. Може с основание да се каже, че всестранната му плодотворна дейност е на завидна висота. Това е резултат не само от верността към традицията и завета на основателите възрожденци, но и от новаторството – същностна част от този завет.
Библиотечната дейност – основна в досегашната история – е наистина богата: множество читатели, голям брой раздадени книги, добре систематизирани каталози на фондовете, тематични картотеки, дигитален каталог и дигитален архив. Освен това през годините са организирани десетки интересни срещи с български поети, белетристи, преводачи, литературни критици и историци, тематични вечери, музикално-поетични рецитали, камерни концерти, читателски конференции и обсъждания на произведения от българската и световната литература.
Години наред под егидата на „Зора“ твори един от най-големите хорови състави у нас – хор „Родина“. Създаден през лятото на 1936 г. като мъжки хор, по-късно той се разраства и се превръща в голям смесен хор, способен да се справя с най-трудните хорови партитури – от предкласиката до съвременността. Лауреат на множество награди от конкурси и фестивали в България, Европа и света, през 1988 г. хорът е обявен на най-значимия хоров конкурс в Ланголен, Великобритания, за „Хор на света“.
В първите десетилетия от съществуването си е ръководен от незабравимия градител на музикален Русе маестро Христо Дюлгеров (1905–1982), а по-късно достига своя апогей под диригентството на големия Васил Арнаудов (1933–1991).
За истинското, всестранно оживяване на „Зора“ през тези години голям принос имат редица читалищни дейци и служители. Ще спомена само част от тях: журналистът Цвятко Цвятков (1915–1985), дългогодишен председател; секретарите Серафим Северняк и Борис Деспов; преподавателите в Езиковата школа по немски, френски и английски език към „Зора“ – Александър Куртев, Пенка Дюлгерова и Теодора Георгиева; създателката на етнографската сбирка Ксения Кафеджиева; ръководителите на драматичния състав – големите български театрали Леон Даниел, Иван Кондов и Лиляна Шопова; литературните консултанти – писателите Климент Цачев и Атанас Тенев; библиотекарката Росица Шикова… А днес – председателя Емилия Василева и главния библиотекар Зоя Костадинова. Много успешна е и творческата дейност на Литературния клуб, ръководен от критика Крум Гергицов.
Невъзможно е в този кратък текст да бъде обхваната в исторически и съвременен план цялостната дейност на първото и водещо и до днес русенско читалище. Ще спомена още литературния кръжок (клуб), който имах честта да водя през 80-те години, а днес той е под грижите на г-н Крум Гергицов.
Мисля, че и днес възрожденският дух и ентусиазъм не са напуснали „Зора“. Този светъл пламък в русенската и българската духовна култура не е престанал да свети и да грее вече 160 години.
