С дълбока тъга научаваме за кончината на Благовеста Лингорска – изтъкната българска преводачка, посветила живота си на литературата и на духовния мост между културите.

Благовеста Лингорска беше сред най-уважаваните български преводачи от полски език. С прецизност, интелектуална отдаденост и изключително чувство за езика тя приближи до българските читатели едни от най-значимите произведения на полската литература и публицистика. Особено важен е приносът й за популяризирането на творчеството на Ришард Капушчински, чиито книги преведе и представи на българската публика с рядка чувствителност към стила и духа на автора.

Нейната работа не беше просто превод – тя беше културно посредничество. Чрез нейния език българският читател получаваше достъп до светове, идеи и гласове, които иначе биха останали далечни. За високото качество на труда ѝ тя получава признание както в България, така и в Полша, включително отличия за принос към представянето на полската литература у нас.

Благовеста Лингорска оставя след себе си богат преводачески труд, който ще продължи да живее в книгите и в паметта на читателите. Нейната отдаденост към словото, културата и диалога между народите е пример за поколенията.

Поклон пред светлата й памет.

---

БЛАГОВЕСТА ЛИНГОРСКА е родена през 1938 г. в София. Завършила е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където след това е дългогодишен преподавател по полски език. Към края на 1970-те години започва своята преводаческа дейност, свързана предимно с популяризирането на творчеството на Ришард Капушчински. Досега са издадени в неин превод творбите му „Императорът / Шахиншахът“, „Империята“, „Лапидарии“ (I–VI), „Избрано: Футболната война. Още един ден живот. „Абанос“, „Дневникът на репортера / Стремителният ход на историята. Записки на ХХ и ХХI век / Другият“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“.

През 2016 г. Благовеста Лингорска бе удостоена със Специалната награда на СПБ за изключително високи постижения за превода от полски език на „Автопортрет на репортера (Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХІ век) "Другият“ от Ришард Капушчински, както и за цялостното представяне на полския репортер, публицист и мислител на български.

Източник: Съюз на преводачите в България

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...