На 5 май се навършват 180 години от рождението на полския писател, публицист и Нобелов лауреат Хенрик Сенкевич - една от най-значимите фигури в европейската историческа проза и автор, чието творчество остава част от световната литературна класика, отбелязва БТА.
Сенкевич е роден през 1846 г. в село Воля Окшейска, днес в Полша, тогава в Руската империя, в семейство от обеднялото дворянство. Получава образование във Варшава, където първоначално следва право, а впоследствие се насочва към филологията и журналистиката. Ранната му кариера е свързана с публицистика и пътеписи, включително от чужбина, които оформят интереса му към обществените процеси и историческите теми, пише енциклопедия „Британика“.
Още в края на XIX век Сенкевич се утвърждава като един от най-популярните европейски писатели. Международна слава му носи романът за ранното християнство в Рим "Quo vadis", както и историческата трилогия „С огън и меч“, „Потоп“ и „Пан Володиовски“, която излиза през 80-те години на века и в която авторът пресъздава ключови моменти от историята на своята страна с мащабен епически размах. Според изследвания на Полската академия на науките, произведенията на писателя играят ключова роля в оформянето на модерния полски исторически роман и националния литературен канон.
Романите му са превеждани на десетки езици и достигат масова популярност още приживе, превръщайки го в един от най-четените автори на своето време в Европа и Америка.
В България писателят също е много популярен, а известната у нас като „Стас и Нели“ детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие „През пустини и джунгли“ (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение, пишат от сайта lira.bg.
През 1905 г. Сенкевич е удостоен с Нобелова награда за литература заради „изключителните му заслуги като епичен писател“. В официалната формулировка се посочва, че неговото творчество има значение не само като художествена стойност, но и като фактор за „укрепване на националното съзнание“, както се пояснява на страницата на Нобеловия комитет.
Литературните изследвания определят Сенкевич като автор, който съчетава романтичната представа за историята с дълбок интерес към моралните избори на човека. В творчеството му, както пише енциклопедия „Британика“, централни са темите за дълга, вярата и устойчивостта в условия на исторически кризи, като историята се използва не само като фон, а като носител на философски смисъл.
Полският културен портал Culture отбелязва, че Сенкевич „използва историята като средство за изграждане на национална идентичност“, като в същото време превръща историческия роман в жанр с широко международно въздействие. Публикациите на портала подчертават, че неговите произведения са преведени на десетки езици още приживе и се радват на масова популярност в Европа и Америка.
Писателят умира през 1916 г. в Швейцария по време на Първата световна война. По-късно тленните му останки са пренесени в Полша и погребани с държавни почести.
